С тубист №1 на новата лондонска джаз вълна Теон Крос разговарят Иван Хадживеликов и Цветан Цветанов
Този разговор всъщност е много по-дълъг. И започва между Иван Хадживеликов и Теон Крос преди пет години, когато по покана на първия (тогава съвместно с предаването „Фалшименто“) квартетът Sons Of Kemet на Шабака Хътчинс, един от най-разпознаваемите днес саксофонисти не на само на британската нова джаз сцена, свири в София. В Sons Of Kemet е и тубистът Теон Крос. Концертът на квартета на Теон, междувременно излетял направо в Космоса с дебютния си албум FYAH, №1 във Великобритания и №23 в световен план (в класацията на „Билборд“), трябваше да се състои през април 2020 г. Знаем какво преживя светът и защо тази визита се забави чак до днес, но разговорът ни с Теон за новите територии на музиката и на въображението в новата му продукция Intra-I (Навътре в същността) датира още от тогава.
Тази седмица ще посрещнем Теон Крос заедно с Челси Кармайкъл, саксофонистка в SEED Ensemble, Патрик Бойл (барабанист пак там) и гръцкия китарист експериментатор Николаос Зиаркас. Навярно това ще е последният такъв концерт у нас преди поредното затваряне, но… както казва друг наш любимец, когото очакваме по-нататък (Борис Ковач): „Ако изгубим усещането, че всеки наш концерт може да е последен, то цялото ни изкуство е изчезнало“.
Иначе сред почитателите на Теон Крос са Флий от Red Hot Chili Peppers и самият Иги Поп. Освен в Sons Of Kemet и в соловите му проекти, тубата му звучи в SEED Ensemble, в Steam Down, в соловите албуми на Нубая Гарсия и Моузес Бойд. Звукът на „бас майстора“, както го нарича Иван Хадживеликов, е стъпил и на други континенти – от Северна Америка, заедно с барабаниста Макая МакКрейвън, до Южна Африка, с „наръчника как да правим изкуство по време на пандемия“ на лейбъла Mushroom Hour Half Hour от Йоханесбург.
Иван Хадживеликов:Как ти се вижда (пост)пандемичната Европа по време на турне?
Теон Крос: Много е различно. Очевидно много хора са внимателни и ползват маски, на почти всички места маските са задължителни, ваксинационният паспорт се изисква на много повече места, отколкото във Великобритания, вече свиквам с това… Светът изглежда различен. Светът преживя много, всеки е вече в почти двегодишен локдаун и това повлия на всички ни. Затова смятам, че връщането към концертите определено отговаря на нуждата на хората да почувстват живата енергия отново от нас, музикантите, в „новия свят”.
Иван Хадживеликов:Какво е различното в постпандемичния бит във Великобритания и в Европейския съюз?
Почти същото е. Мисля, че всички мерки за спазване на разстояние, за маските, за предоставяне на свидетелство за ваксинация са малко по-стриктни тук, отколкото в Лондон. През последните три дни виждам хора, които са доста по-предпазливи и внимателни, ползвайки маски и спазвайки разстояние.
Цветан Цветанов: Теон, а как всичко това повлия на личното ти отношение и усещане от свиренето? По-интровертна ли стана твоята музика, или напротив – по-енергична, с повече желание да изкрещиш нещата през тубата?
Добър въпрос. Със сигурност пандемията ме накара да гледам по-надълбоко и навътре в себе си, даде ми времето да си помисля какво искам да кажа, какво е моето послание. Досега винаги съм участвал в албуми с групи – в трио или по-широк формат. Но в албума, който излиза в края на октомври, съм само аз, почти всички звуци са от моята туба… Ползвам тубата в най-високите и в най-ниските регистри, изкарвам красиви, почти вокални хармонии от нея. Новият албум се казва Intra-I, което веднага отговаря на твоя въпрос: това е пътешествие навътре, себеопознаване, излъчващо посланията, с които да намерим мира в себе си. Това казва и първото парче, което излезе – We Go Again – да обичаме себе си и да се грижим за себе си, за да продължим напред. Forward Progression II също, казва ни да обичаме себе си, докато продължаваме смело напред. Имам и парче на име Trust The Journey(Вярвай в пътя), изобщо, целият албум е един поглед дълбоко навътре.
Иван Хадживеликов: Говорихме преди година и половина за това как се оформя Intra-I, разказа ни за работата с новия ти продуцент Емре, за различния звук, но сме сигурни, че днес ще чуем една доста по-надградена версия. Какво е различното, сравнено с дебюта ти FYAH?
Intra-I е доста по-продуциран албум. FYAH беше енергията, която излъчвах тогава, заедно с другите двама в групата – Нуба̀я Гарсия и Моузес Бойд – хората от моето време, с които свиренето беше велико удоволствие и с които направих най-добрия възможен дебют. Беше огънят на положителната енергия, с който подпалвахме всичко около нас. Новият албум е обърнат навътре. Използвам тубата, за да изразя какво се случва вътре в мен и в ума ми, както и в родовата ми памет. Мисля, че Intra-I говори и за почитта към хората, минали оттук преди нас – майка ми, баща ми, баба ми и дядо ми, предците ми. Пътуването навътре и осъзнаването му като моя сила. Отделно, в растафарианството ‘I’ означава нещо повече – „свързаните ние“. Така че, това е за вглеждането навътре от всички нас. Мисля, че пандемията се оказа идеалният момент за изследователска дейност и надграждане на звука.
Иван Хадживеликов: Къде в албума инструментът успя да те изненада?
Има един момент в парчето We Go Again. Случи се, докато действахме с Емре Рамазанолу – изключителен продуцент, работата с когото е невероятно удоволствие. Той ми показа как да използвам всички регистри и звуци на инструмента, как да използвам много ефекти и филтри. Дотогава не знаех, че мога да комбинирам звука на тубата с talkbox. Можете да чуете какво се получи, аз останах доста изненадан.
Иван Хадживеликов: Освен в твоите собствени албуми, името ти се среща в кредитите на още десетки албуми. Броиш ли си ги по списък?
О, не ги броя стриктно, мога да ти изброя няколко…
Иван Хадживеликов: Нека аз го направя – Tirzah, The SEED Ensemble, Steam Down, We Out Here, Stormzy, Swindle, Макая МакКрейвън, Mushroom Hour Half Hour… И албумите на Sons of Kemet, разбира се. Търсиш ли винаги нещо различно за себе си, или по-скоро надграждаш наследството на твоята сцена? Как подбираш колаборациите си?
Цветан Цветанов: Аз попаднах и на едни доста стари записи под името Brass Mask…
О, това беше един от първите албуми с мое участие. Тогава срещнах и Шабака… Интересно, всички колаборации, които споменахте, са плод на лични приятелства. The SEED Ensemble примерно – познавах Каси (лидерката на формацията Каси Киноши – б.а.), учехме в различни колежи, но се запознахме в музикалната школа Tomorrow’s Warriors. Ако вземем Brass Mask – запознах се с Том Челинджър пак в колежа, Макая МакКрейвън просто се озова в Лондон и искаше да направи лайв с мен, Джо Армън-Джоунс и Нубая. Записахме това изпълнение и след това то излезе като албум. Имам и по-малки участия като студиен музикант, но като цяло вървя напред по моя си житейски път и възможностите си идват сами. Или харесвам енергията и си казвам, че искам да допринеса към дадения проект, или не. Всички тези сътрудничества са прекрасни неща, споходили ме по пътя.
Цветан Цветанов: Sons Of Kemet е навярно най-важната за теб формация извън соловото ти творчество. А как твоите идеи повлияват музиката на Sons Of Kemet и как свиренето с тях влияе на твоя солов проект?
В Sons Of Kemet открих гласа си. Присъединих се към групата едва 21-годишен, още млад рагамуфин, тогава гледах и се учех от Шабака, от Том Скинър, имах страшен респект към тях. И още го имам. Те ми помогнаха да извадя най-доброто от себе си. Не са отделни случаи, ако щеш… просто едното обикаляне по турнета с тях, да имам тази страхотна възможност да се срещна с нови хора. Така се срещнах и с вас. На всички тези места, на които сега ходя със соловия проект, съм бил преди това със Sons Of Kemet. Те ми дадоха опита и възможността.
Цветан Цветанов: Но днес вече и като солов артист има ли разлика в приноса ти в групата?
Свирим и концертираме от толкова време, постигнали сме толкова много, ние сме добре смазана машина с вече почти десет години на свирене и развитие на звука. Знам какво ще каже Шабака, преди да го е казал, той пък знае какво аз ще кажа, отгатваме какво ще направи другият. И в по-ранните ми години в Sons Of Kemet пак имах и своя група, но и тогава, и сега уча постоянно нови неща и обичам това. Както и това, че никога не можеш да си сигурен как ще те приемат хората – дали ще им хареса, или не. Това, което не знам за себе си, се проявява по време на турне. Вече не съм онова малко момче, по-опитен съм.
Концертът на квартета на Теон Крос, организиран от Stretch и Аларма Пънк Джаз, е на 20 октомври (сряда) в София лайв клуб при спазване на 30% капацитет на клуба и задължителни маски и разстояния между посетителите. Вратите отварят в 19 часа, а началото е в 20 часа. Преди Теон Крос с кратък сет на сцената ще излязат специалните гости от сформирания в София през 2013 г. интернационален ню джаз квартет The Bedlam Club.
