Лудвиг Втори Баварски е може би сред най-странните короновани личности в световната история. Роден на 25 август 1845 година под знака на Девата в столицата на Бавария, Мюнхен, той наследява трона след смъртта на баща си Максимилиан Втори, когато е на осемнайсет години. Възпитан на село, във фамилния замък Хохеншвангау в обкръжението на майка си и неколцина слуги, малкият Лудвиг расте като романтичен юноша, обожаващ музиката и поезията, при това напълно неподготвен за управлението на страната. Когато бил представен за първи път в двора, всички присъстващи ахнали: младият крал бил изключителен красавец, висок почти два метра, с дълги черни вълнисти коси и ясни сини очи. Баварците веднага го нарекли „Принца от приказките”.

       Когато Лудвиг бил на шестнайсет, в живота му се случило събитие, предопределило неговата съдба. На 2 февруари 1861 присъствал на спектакъл на операта на Рихард Вагнер „Лоенгрин”. Тази музика го разтърсила. В нея видял въплъщението на своите романтични мечти. От този ден станала страстен поклонник на Вагнер. Щом седнал на престола, първата му заповед била да бъде потърсен и поканен Вагнер в Мюнхен. Срещата им се състояла на 4 май1864 година и се оказала решаваща за живота и на двамата. Същата вечер Вагнер писал до своя приятел, доктор Виле: „ За съжаление, той /кралят/ е толкова блестящ, толкова благороден, толкова емоционален и изумителен, и аз се боя, че неговият живот може да изчезне като ручей в пясъка в този жесток свят...”

Лудвиг станал покровител и меценат на композитора / бил влюбен в него, платил всичките му дългове, а е известно, че Вагнер е бил вечно безпаричен и разточителен!/, построил му разкошен дом, поел всичките му разходи и материални грижи. От този ден Вагнер можел да се посвети изцяло на своето творчество, без да мисли за насъщния. Но думите в писмото му се оказват наистина пророчески...

       Кралят основал музикално училище в Мюнхен и решил да построи нов оперен театър, съобразен с постановките на Вагнеровите опери. Според него Мюнхен трябвало да се превърне в музикална столица на Германия, нещо като „немска Виена”. Но тук плановете му срещнали съпротивата на баварското правителство и на жителите на Мюнхен. Причината била не само в огромната цена на проекта, но и в личността на Вагнер. В столицата на Бавария той не бил желан и мнозина не приемали дружбата между краля и музиканта. Не толкова заради антисемитизма му, колкото заради неговите „карбонарски”, революционни възгледи, така чужди и омразни в очите на баварските бюргери. По този повод вестник „Баварски куриер”, орган на местната аристокрация и духовенство, писал: „ Този чужденец донесе само зло в нашата страна със своя ненаситен апетит. Това е платен съчинител, един революционер, който през 1848 година, заедно с банда главорези, се опита да взриви кралския дворец в Дрезден, а сега иска да изолира краля от поданиците му и да го експлоатира за своите революционни идеи!”

       Повече от година и половина Лудвиг Втори упорито се борил срещу съпротивата на местния парламент и народните маси. Но накрая бил принуден да отстъпи и да помоли Рихард Вагнер да напусне Мюнхен. За него това, разбира се, било свързано с тежки морални мъчения. До края на живота си той не простил това на мюнхенци. От този момент започнало взаимното отчуждение на краля и парламента, което се усложнявало с всеки изминат ден и има фатален край. Лудвиг намразил до такава степен Мюнхен, че дори решил да премести столицата на Бавария в Нюрнберг. Отношенията му с Вагнер, обаче продължили, макар и не толкова в музикален план, както твърди мълвата, макар композиторът да е бил женен. Неговата съпруга била Козима, дъщерята на Ференц Лист, преди това омъжена за прочутия диригент Ханс фон Бюлов. След смъртта на Вагнер тя станала главен куратор на фестивалите на неговото име. А кралят не бързал да се жени, нямал и връзки с жени. Сгодили го с неговата братовчедка, принцеса Софи, но годежът бил скоро разтрогнат, без обяснения и причини. Така Лудвиг Втори Баварски останал без наследник.

         През 1866 година Бавария се готвела за война с Прусия, макар че кралят се мъчел да я избегне. Дори бил готов да се откаже от престола заради това. Не искал да се довери на своето правителство и тайно напуснал Мюнхен, за да посети своя приятел Вагнер в Швейцария и да му поиска съвет. Какво му е казал музикантът можем само да гадаем, но след два дни кралят се върнал в Мюнхен, отказал се от абдикацията и обявил всеобща мобилизация.

       В тази война, продължила само три седмици, Бавария била напълно победена от Прусия и освен многобройните човешки жертви / над 10 000!/, понесла и огромни материални загуби – трябвало да изплати на победителя репарации в размер на 154 000 000 марки. На фона на тази национална катастрофа, Лудвиг започнал да осъществява романтичната мечта на живота си – строителството на серия замъци в Баварските Алпи. Всъщност те били три, но докато бил жив, завършил строежът само на един, този в Линдерхоф.

     През 1869 Лудвиг положил първия камък на замъка Ноейшвайнтайн. Проектът предвиждал да бъде като средновековен замък с крепостни стени, кули и мостове и изглед към голям парк. При това изграден върху много висока и стръмна, почти недостъпна скала! Строителството продължило цели седемнайсет години. По ирония на съдбата в този романтичен замък Лудвиг Втори преживял най-голямото унижение през живота си.

     Любимият му замък бил Линдерхоф – едно умалено копие на Версай. Всъщност, през целия си живот Лудвиг копирал своя идол, френския крал Луи XIV и му подражавал във всичко. Дори спалнята в Линдерхоф била проектирана по модела на спалнята на „Краля- слънце”. Предизвикателният разкош в стил Рококо поразява и днес погледите на туристите. Изобилието от злато, кристал, фин порцелан и най-скъпи мебели, вази и различни предмети е наистина впечатляващо. Лудвиг колекционирал майсенски порцелан, изделия от слонова кост, бижута, картини и всякакви ценни вещи. Тук има огромен кристален полилей с 108 свещи, който никога не е бил запалван, заради страх от пожар. Белият роял, покрит със златни орнаменти и скъпоценни камъни, бил поръчан и изработен специално за Вагнер, но музикантът никога не свирил на него. Всъщност, той нямал случая да посети дори и веднъж Линдерхоф.

Кралят живеел сам, изолиран от своите поданици и дори от двора. По цели дни се разхождал из парковете и езерата, слушал любимата си музика в изпълнение на специално поканени от него първокласни оркестри и оперни трупи. В една от пещерите край Мюнхен построил малък театър за тези концерти и спектакли. Все повече се отделял от държавните дела и проблеми и се затварял в своя романтичен свят на музика, поезия и мечти.

     Междувременно, през 1870 година избухнала Френско- пруската война. Според договора от предната война, Бавария била задължена да воюва на страната на Прусия. След победата на Вилхелм Първи във Версай бил сключен мирния договор с Франция и било обявено и обединението на германските държави в Германската империя. На тържеството присъствали всички монарси от немските княжества и кралства. Отсъствал единствено Лудвиг.

     Огромното и скъпоструващо строителство на замъци, дворци, театри, галерии и представителни държавни сгради накърнило

държавния бюджет, както и личното богатство на монарха. Всичко това струвало 21 000 000 марки, от които 5 500 000 били от кралската хазна, а останалите 15 500 000 от държавната. За двайсетина години Лудвиг разсипал този резерв, трупан в продължение на 800 години от неговите предшественици на трона на Бавария.

       В резултат от успешен държавен преврат, ръководен от премиер-министъра Лутц, кралят бил обявен за „неспособен да управлява” и отстранен от престола. Лутц организирал изпращането му в изгнание в замъка Берг прие езерото Щарнберг. Придворният лекар фон Гуден бил натоварен с трудната мисия да му съобщи, че според консилиума на четирима специалисти-психиатри ще бъде изпратен в изолация за лечение.

     - Как можете да ме обявявате за психически болен, след като никога не съм бил освидетелстван за това? – попитал Лудвиг.

На което придворният лекар отвърнал:

       - Ваше величество, за това няма нужда. Ние разполагаме с достатъчно информация, която ни дава необходимите доказателства.

     На 13 юни 1886 година, в шест часа вечерта, Лудвиг, придружаван от своя лекар фон Гуден, излязъл за кратка разходка из парка. В последния момент докторът отпратил охраната. След няколко часа телата на двамата били открити във водите на езерото. Дали е било убийство или самоубийство, и до днес не се знае. Следствието не успяло да излезе с окончателно заключение. И двамата мъже били облечени с рединготи, с цилиндри и носели чадъри. При това Лудвиг е бил отличен плувец. Вероятността това да е било нещастен случай е твърде нищожна. Според властите официалната версия била, че кралят е страдал от психическо заболяване, довело до този фатален край. След смъртта на Лудвиг на престола бил възкачен неговият брат, умствено изостаналият принц Ото Баварски, с настойник, чичо принц Леополд.

   Управлението на Лудвиг Баварски днес можем да определим като „златен век” за баварската култура и особено на музиката. Той построил не само замъци и дворци, но и театри и галерии, основал Баварския Червен кръст, Мюнхенската политехника, Академията за изящни изкуства и Фонда за развитие на музикалната култура, който по-късно положил основите на прочутите Вагнерови тържества в Байройт в специално построения Вагнеров оперен театър.

Огнян Стамболиев