Ефектът на цветовете върху хората е доказан. Те са в състояние да регулират настроението, емоционалния фон, нагласите и дори апетита. Те въздействат върху сетивата ни пряко и мощно. Художникът Любен Генов избира цвета като основен инструмент в своята артистична концепция. В експозицията „Хроматични вариации“ той съвместява в пространството на галерия „Арте“ в София големоформатни платна и миниатюри, като остава верен на себе си в хода на творческите си търсения. Любен Генов използва повторяемостта много внимателно и винаги акцентира на градацията и възможността за развитие. Тази изложба е поредното доказателство за способността му да открива разнообразие в подобието. В експозицията се очертават две линии – първата отразява съпоставката цвят и звук, а втората проследява образните транскрипции на преклонението пред природата.
Трансферът звук–цвят вълнува Любен Генов отдавна и на много нива. Художникът търси аналогии между видовете изкуства, като изтъква родството на живописта и музиката по посока на максимално абстрактна, независима от сюжет и образ изразност. Той проследява отражението на мелодията в цвета, като претворява акорди в колоритни комбинации. Музиката е в заглавията на картините и в усещането за безпределна свобода. Живописните опуси, които Любен Генов създава, са базирани на ритъм, вибрация и пластична трансформация на пространството. В картини като „Фюжън“, „Импровизация“, „Сонатина“, „Соната Люмиер“, „Вариации“ художникът сътворява визуален „концерт“, подчинен на видове колоритни взаимодействия.
Втората посока в тази изложба е едно своеобразно ренесансово пантеистично преклонение и постимпресионистична свобода при цветоусещането. Любен Генов се вдъхновява от природата, от гледките, които тя предлага, но отвъд натуронаподобителността. Той претворява въздействието на природата, като изобразява интуитивно емоции и усещания, породени от нея. Интересува се какво остава, когато изчезне сюжетът, и така стига до конструиране на цветна безбрежност.
Любен Генов акцентира на същността на живописта като автономна територия, в която господства цветът. Картините му излъчват лекота, носят спонтанност на изпълнението и интуитивност на жеста. В тях той създава илюзия за нови пространства, наситени с усещането за безкрайност и свобода.
Любен Генов, „Сонатина“ 3
Любен Генов, „Контрапункти“, диптих, 1
