В поезията на Стивън Дън ме привлякоха темите от всекидневието, които избира, и майсторството, с което развива всяка от тях, така че да докосне читателя. За мен той е магьосник на обикновеното, на рутината, умее да им придаде смисъл, да ни накара да ги ценим и обикнем. Той търси и намира отговори на въпроса как да съществуваме заедно, когато сме толкова различни. Поетът е абсолютно откровен в проницателното и интелигентно тълкуване на потока от човешки взаимоотношения. Той бързо печели доверието на читателя със спокойния си тон, достъпен, разговорен език и с разбирането на човешката природа.

Пътят към поезията, извървян от него, е доста дълъг и минава през професионалния баскетбол, рекламни агенции, редакции и преподавателска работа. Написал е около двадесет стихосбирки, а за една от тях, „Други времена“, през 2001 г. получава наградата Пулицър. Дън почина на 24 юни тази година – на рождения си ден.

Интервюто, публикувано тук, взех от него малко след излизането на избрани и преведени от мен стихове в книгата „Видове любов“ (ИК „Знаци“, Бургас, 2014). Бях подготвила списък от над двадесет въпроса, които му изпратих с имейл, а той сподели, че се уморява пред компютъра, и отговори само на десет. Интервюто е кратко, но интересно, особено за начинаещи поети. То ми беше поръчано от Марин Бодаков, едно от многото му добри дела, с което ме поощри да го направя, и съм му благодарна, че настоя.

Ако се съди по биографията ви, преди да започнете да пишете сте имали други идеи за това с какво искате да се занимавате. Къде, кога и как започнахте да пишете? И какво?

Кратки любовни стихове за момичета, които се опитвах да накарам да ме харесат, това понякога имаше ефект. Но сте права, в колежа отидох с баскетболна стипендия, бях първият колежанин в семейството. Не възнамерявах да ставам поет. Нo четях много и бях мълчаливо, срамежливо момче. Искрено казано, писането стана начин на изказване за мен, с него изразявах това, което ми беше трудно да кажа.

Споменахте, че харесвате избора и подредбата на стиховете в тази книжка. Какво имате предвид?

Ами за пръв път я видях, като се появи в пощенската ми кутия. Бях изненадан, че любовните ми стихове са били подбрани и подредени по този начин.

Кои от тези стихове си спомняте с усмивка? Кои бяха трудни за писане? Защо? Спомняте ли си обстоятелствата около написването на някои от тях?

Твърде много въпроси. Ще отговоря на един. Дългото стихотворение „Видове любов“ си спомням с усмивка на удивление. Написах го в 21 последователни дни в Уичита, Канзас. Там бях като изтъкнат гост-поет и никой не ми обръщаше внимание. Струва ми се, че стихотворението е кулминация на всичките ми идеи за любовта дотогава. Изумителното беше, че тo се пишеше само и не се наложи изобщо да го редактирам – нещо много необичайно за мен.

За мен това стихотворение е нещо като ваша емоционална биография и не знам друг да е писал нещо подобно. Как ви хрумна да го напишете?

Предполагам, че може да се гледа на него като на една от моите емоционални биографии. Надявам се, че съм писал и на други вълнуващи теми освен любовта. Но спомнете си, че не аз съм подбрал стиховете в тази книжка. Това е сборник със стихове от различни мои стихосбирки. Като такъв, това е нещо като антология на любовните стихове на Стивън Дън, подбрани от друг.

Най-тpудно за превеждане беше „Биография в първо лице“, където разказвате за баща си. Има толкова недоизказани неща там. Разкажете ни нещо за баща си.

Това е твърде дълга история. Ще кажа само, че той беше търговец, добър, благороден човек, който провали последната част от живота си с една лъжа – че е загубил парите на семейството на хиподрума. А всъщност ги дал на дядо ми по майчина линия, на когото му трябвали, за да плати престоя на любовницата си в болница. След това до края на живота му го смятаха за пройдоха, но той никога не каза истината на майка ми.

Някои от стиховете ви имат ли теоретична основа? Имате ли любими философи и литературни критици и често ли ги четете?

Не смятам, че съзнателен избор на теория е добра идея в поезията. Най-добрите стихове са откривателски импулси. Опасността при писане от теоретична позиция е, че има вероятност наистина да го направите. Чел съм повечето от известните философи и съм запознат с много разнообразни идеи. Основната им задача, по мое мнение, е да демистифицират мистериозното. Моята задача като поет е да съм колкото се може по-наясно с мистериозното и да запазя мистерията. Да се изразявам директно, докато мога, и тогава да посегна към метафора или аналогия. Харесвам мисълта на Пол Елюар: „Има друг свят, и той е в този“. Имаме нужда от всички добри поети, философи и учени, за да оправим света.

Имате ли ежедневен план на писане и как изглежда той?

Имах. Двадесет години се опитвах да пиша всяка сутрин. Трябваше ми тиха стая и затворена врата. Сега навиците ми са по-неустановени. Но все още имам нужда от тиха стая.

Как се справяте, когато писането не ви се удава? От кого бихте поискали съвет за някое стихотворение? Какъв съвет ще дадете на начинаещите поети?

Когато писането не ми се удава, се справям, като се сравнявам с журналист или фабричен работник. Няма извинения. Ако не свърша работата, ще ме уволнят. Съветът на Уилям Стратфорд по този повод е просто да намалим очакванията си. Истински стихове могат да започнат съвсем произволно. Просто започни.

Съветът ми към начинаещите поети е да се отнасят към писането на поезия така сериозно, както други бъдещи хора на изкуството третират изкуството си. Един танцьор трябва да е гъвкав. Цигуларят трябва да се упражнява всеки ден. Няма по-пряк път. Освен това те трябва да знаят, че никой не се интересува от чувствата им. Може и да се случи, но това зависи от тях, колко свежи и оригинални са стиховете им. Мислeте за себе си като за създатели.

Първото стихотворение, което преведох, беше „Прибирам се и искам да докосвам“ и го показах на един български поет, който ме посъветва да забързам ритъма в превода, защото според него той бил много по-стакато, по-игрив. За мен усмивката ви в забързания ритъм беше някак по-интроспективна и спокойна. Какво ще кажете за това?

Мисля, че поетът е бил прав за игривия ритъм, но в известен смисъл и двамата сте прави. Много харесвам какво казва Робърт Фрост за формата в поезията. „Ако формата е сериозна, трябва съдържанието да е хумористично. Ако формата е хумористична, съдържанието трябва да е сериозно.“

Христина Керанова е преподавателка по английски и преводачка. Работила е в университети в САЩ, Европа и Азия. Превежда от и на английски главно поезия – стихосбирки на Стивън Дън, Били Колинс, Теодор Рьотке, Уолъс Стивънс, както и проза: Керана Ангелова, Мая Анджелоу. Публикувала е и няколко авторски есета в американски списания.

Христина Керанова