За шест десетилетия, откакто Лили е на сцената, няколко поколения българи израснаха с песните ѝ, а тя вървеше по пътя си, разпъвана между възторг и отрицание

Ден след концерта на Лили Иванова в Пловдив журналистът Георги Тошев призова примата на българската попмузика да сложи край на кариерата.

"Всичко има начало и...край! Да знаеш кога и как", написа Тошев след присъствието си в Античния театър, който за пореден път събра до краен предел феновете на Лили. Под поста на журналиста се отприщи разгорещена дискусия. Едни охулиха Тошев, други възвеличаваха Лили.

"Никой не оспорва таланта, характера и гласа, но човек трябва да внимава какво и как го прави, когато е Лили Иванова! Искрено се надявам да не сте били сред публиката тази вечер", защити позицията си колегата и обясни: "Озвучаването няма нищо общо с пеенето. А към Лили Иванова изпитвам респект! Но певец от нейната класа не може да допусне това, на което бяхме свидетели тази вечер!"

После темата се поде и от някои медии.

Като човек, проследил от години творчеството и житейската съдба на Лили Иванова, си зададох въпроса - имаме ли право да кажем на една легенда кога да слезе от сцената. И изобщо имаме ли право да кажем на един човек кога да спре да живее. Защото да напишеш на Лили Иванова, че е време да сложи "край", значи да ѝ кажеш - спри да живееш!

Да, концертът в Пловдив е имал проблеми с озвучаването. Това е довело до притеснение на Лили, до объркване на фрази, думи и естествено... до разочарование сред някои от нейните фенове.

Но това не може да бъде основание да заклеймиш: Лили, спри да пееш! И то изречено от човек, който живее с творците и знае колко са чувствителни на тази тема.

За шест десетилетия, откакто Лили е на сцената, няколко поколения българи израснаха с песните ѝ, а тя вървеше по пътя си, разпъвана между възторг и отрицание.

Падаше и ставаше, но стъпила веднъж на върха, не слезе от там. Бури и ветрове я брулят, а тя стои самотно и никой не успя нито да я достигне, нито да я срути. Подобно творческо дълголетие е нещо уникално, дар Божи, но е много, много и труд, и лишения, и стоицизъм, и характер, и воля, и хъс да не спираш.

Лили има зад гърба си 38 издадени самостоятелни албума, над 45 малки плочи със сингли, над 15 компилации, повече от 11 000 концерта. Замислете се - това означава 11 000 пъти излизане на сцена; 11 000 пъти стягане на гърлото - ще се получи ли, ще има ли фал; 11 000 пъти свиване на сърцето - дано не сгреша; 11 000 пъти нервите на кълбо; 11 000 пъти тотално емоционално раздаване... Кой от критиците ѝ може да се похвали с такъв творчески заряд? Кой от тях е направил нещо толкова значимо за България, колкото Лили? Кой от тях в професията си е достигнал нивото на Лили? Кой от днешните изпълнители поддържа тази гласова форма и кой от тях прави ежегодно такива турнета като Лили? На нейните години! Кой има тази вярна публика, която я следва от град на град?

Уважението към такова уникално за нашите граници творческо дълголетие, което е част от културната ни съкровищница, изисква респект към усилията на твореца.

Лили знае, че е "най-обичаната и най-мразената в тая държава”. И писанията за нея не могат да нарушат удивителното ѝ чувство за дистанция от преходното. Никога не е искала да я приемат като звезда, но публиката ѝ винаги е жадувала да я чувства като звезда.

Защото България е орисана да няма звезди, а пък хората искат да вярват в нещо красиво, магично. И Лили им го дава.

И когато си позволяваме да съдим такъв изпълнител за един недостатъчно добър концерт, какъвто може да се случи на всеки, трябва да знаем, че съдим себе си! Дори и минута да е пяла, Лили го е направила с най-доброто от душата си, с божествената си дарба и талант!  С подготовката и с желанието си да бъде перфектна. И тази минута ще вдъхновява хилядите, а не онези мигове, в които е имало проблем с озвучаването. Но за това трябва дълбочина на чувството и истинско отношение към твореца, за да го осмислиш.

Всички, които са се докоснали до нея, знаят, че Лили Иванова няма друг смисъл в живота освен нейното творчество, че е маниакално педантична и обсебена от качеството на концертите си! И че е готова да повтори една песен на сцената, ако сметне, че не е изпяла перфектно някоя фраза.

На всеки може да му се случи провал, да падне, да се срине. И Лили не е застрахована от такива мигове. Важното е да станеш. Каза го в парижката "Олимпия", когато пеейки като звяр, падна на земята, а след това се обърна към пубиката: “На всеки може да се случи да падне. Важното е да можеш да станеш!!!”

Също като Едиф Пиаф. Болна от рак, след изтощително 11-месечно турне в Америка, а после във Франция, врабчето на Париж припада на сцената... И става... Половин година преди смъртта си, изтощена, но неуморна Едит изнася своя последен концерт - залата е на крака, аплодисментите не стихват, а публиката е покорена - за последен път.

Шарл Азнавур бе на сцената до последно. Отменяше концерти по здравословни причини - спазми на гърба, фрактура на лявата ръка, но публиката не му се сърдеше. "Не съм стар, а възрастен. Това не е едно и също", беше заявил певецът. На 90-годищна възраст Азнавур изнесе с изключителен успех двучасов концерт в Москва.
Дали на някой във Франция би му минало пред ума да каже на 90-годишния Азнавур: Време ти е, слизай от сцената?!

Париж изпрати Белмондо като национален герой.

Ние охулихме Райна Кабаиванска.

И броим годините на Лили,но не с респект, а от жълтения, от злоба, от завист. И от простотия!

Ние сме петимни да сриваме идолите си, за да бъдем в нищото. Защото там е удобно за всички. Сечем наляво и надясно, с животинско настървение сриваме кумири и превъръщаме България в духовна пустиня, в която чалгата и пошлотията диктуват живота ни.

Плейбекът няма да ти изневери, гласът може. И ние скачаме срещу гласа, защото предпочитаме измамата.

Много са се упражнявали на гърба на Лили. И това ще мине. 

Напук на лешоядите, времето ще сбъдне пророческите думи на Ванга: “Не се притеснявай от нищо, ще пееш до края на живота си...”

А Лили ще пълни залите дори и тогава, когато е само на снимка...

Валерия Велева