Катя Попова / 1924- 1966/ беше родена за оперната сцена – красива, изящна фигура, прекрасен лиричен сопранов глас, одухотворено, изразително лице, вродена музикалност и интелигентност – всичко, за което би могла да мечтае една оперна примадона. И наистина бе такава. От дебюта си през 1947 до края на дните си / 1966/ беше звездата на столичната сцена, първата любимка на публиката, при това в обкръжението на немалко талантливи и изявени певци. А през тези години операта, както и театърът, бяха в центъра на българския духовен живот. Нивото бе високо и имаше изобилие от таланти, изявяващи се при една висока конкуренция. Нямаше нито „делегирани бюджети“ , нито Шоуто на Слави…
Родена е на 21 януари 1924 година, под духовния знак на Водолея, в Плевен, града дал немалко големи певци на България / Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Гена Димитрова, Нели Карова... /. Родителите й са учители, влюбени в операта. Израства с тази музика, седемгодишна вече свири на пиано, в гимназията е солистка на самодейни оперети, дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. През 1944 година се явява на конкурс в Консерваторията и постъпва в класа на именитата вокална педагожка проф. Мара Маринова – Цибулка.
Завършва през 1947 година с отличен успех и златна значка. По това време в Софийската опера се обявява конкурс за лирично сопрано. Повече от 70 млади таланти се състезават за мястото – спечелва го Катя Попова. Следва дебют в епизодичната роля на цирковата танцьорка Есмералда от „Продадена невеста” на чешкия класик Сметана / 3 ноември 1947/. Художественият съвет решава, че дебютантката има всички качества да поеме големия лиричен сопранов репертоар. Започва с Микаела от „Кармен” на Бизе, Керубино от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт и Адина от „Любовен еликсир” на Доницети. Три, красиви, отговорни роли, които я утвърждават сред групата на лиричните сопрани, а в нея са такива отлични и опитни певици като: Катя Георгиева- Узунова, Нели Карова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Людмила Максимова...
През 50-те години, един особено плодотворен, творчески период, в Операта работи диригентът Асен Димитров/ 1894- 1960/. Той отделя специално внимание на певците и работи индивидуално с много тях. Оценил високо таланта на младата Катя Попова / в един момент тя преживява сериозна гласова криза и бъдещето в Операта й е застрашено!/, но грижовният към певците маестро я взема под своето крило и тя скоро възвръща формата си и изработва музикално под неговото вещо ръководство всяка своя нова роля.
Първият връх в кратката кариера на Катя Попова е ролята на сляпата принцеса Йоланта от едноименната опера на Чайковски, поставена от диригента Асен Димитров и режисьора Михаил Хаджимишев. На 14 февруари 1952 тя очарова публиката на Театър „Балкан” / Софийската опера по това време е в строеж, организиран от Вълко Червенков, почитател на операта и театъра!/. Неин партньор в ролята на принц Водемон е блестящият тенор, красавецът, Димитър Узунов. Този великолепен дует ще спечели възторзите на публиката и критиката и ще се помни за дълго като един, наистина, звезден миг в историята на българския оперен театър.
След Йоланта й поверяват голямата и трагична роля на Маргарита от „Фауст” на Шарл Гуно / 1955/, поставена от диригента Асен Димитров и големия режисьор проф. Драган Кърджиев. Това е вторият връх в кариерата й. За щастие, във фонда на БНТ е съхранен запис с нейното участие, който може да увери и онези, които не са виждали и чували Катя Попова на сцената, какъв е нейният талант. С изящество и лирична топлота, а и с драматизъм, с вътрешна съсредоточеност и безспорен усет към драматургията на образа и цялата творба, тя изгражда своята героиня. Пее изключително изразително и музикално, с богата, нюансирана фраза, с перфектна дикция. Добре е, че и звукозаписната фирма „Балкантон“ успя да издаде нейна рецитална грамофонна плоча с част от най- добрите и изпълнения.
След Маргарита е Ана Райх от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай, роля, решена в лирико- комедиен план. Зареждат се: Памина във „Вълшебната флейта” на Моцарт, Ема в „Хованщина” и Ксения в „Борис Годунов” на Мусоргски, Половецката девойка от „Княз Игор” на Бородин, Лаурета в „Джани Скики” на Пучини, Софи от „Вертер” на Масне...Идва ред и на мечтаната от нея, Мими от „Бохеми” на Пучини. Роля, която представя пълноценно големия й талант на родена лиричка, като певица, музикант и артистка. С Мими гостува на българските оперни театри в Русе, Варна и Пловдив, а също и на ред чужди сцени в Европа.
1957 е сред най- силните й години. Превъплъщава се в две различни по стил и характер роли в две мащабни постановки: Манон от едноименната опера на Жул Масне и Наташа Ростова във „Война и мир” на Сергей Прокофиев. С първата триумфира в спектакли на Парижката Опера Комик. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в.”Фигаро” пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна млада българска певица, която й даде втори живот!” Внукът на композитора Масне, споделя пред артистите от Опера комик, че не бил слушал такава прелестна и грациозна Манон на парижка сцена!.. За втората, роля от операта на Сергей Прокофиев, Катя Попова получава голямата благодарност на постановчика – именития руски режисьор от Болшой театър, Борис Покровски. С този импозантен, мащабен спектакъл първата ни оперна сцена гостува с голям успех на редица сцени в Западна Европа. В края на петдесетте години Катя Попова се изяви блестящо с някои от своите роли, а също и с рецитали на редица чужди сцени. След неин солов концерт в Рим критиката я определи като „българската Рената Тебалди”.
През 1960 и 1961 година Катя Попова работи упорито над нов репертоар: Марженка от „Продадена невеста” на Сметана , Лиу от „Турандот” на Пучини, Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски... И трите роли, при които пеенето и сценичната игра са в пълна хармония и синтез, й носят голям успех и признание. Именно с тях става лауреат на Държавната / Димитровската/ награда. Преди това е спечелила два трудни певчески конкурса – в Букурещ и Прага.
Двама от нашите водещи композитори – Парашкев Хаджиев и Марин Големинов я избират за първа изпълнителка на главните сопранови роли за първите изпълнения на своите опери: „Луд Гидия” / 1960/ и „Ивайло”/ 1959/. Нейното ярко участие също допринася за успеха на тези абсолютни премиери на двете бъдещи репертоарни, бих казал, класически български творби.
За съжаление, полетът й бива прекършен рано, в началото на апогея й. На 24 ноември 1966 година тя загина, млада, 42- годишна в апогея на кариерата си, при самолетна катастрофа край Братислава, където й предстоят гастроли. За този фатален инцидент, предизвикал сензация на времето, и днес се говори като за акция на ДС. Трябвало да бъде ликвидиран един от големите врагове на Тодор Живков, генерал Иван Бъчваров, началник на генщаба на БНА. Интересното е, че музикантът Трифон Силяновски, тогава пианист в Операта, известен и като добър астролог, предупредил Катя Попова да не пътува в този период, особено със самолет. За съжаление, тя не му повярвала. Приела това като суеверие и празни приказки! Подобно сериозно предсказание Силяновски направил и по повод предстоящо задгранично пътуване на Маестро Асен Найденов. За щастие, диригентът го послушал и избегнал катастрофата. Успял да дирижира дори на 90- годишнината си в Операта!
Братовчедката на примата, талантливата музикантка, Драга Мачуганска, която работи суфльор в Софийската опера си спомни, че преди да загине в самолетната катастрофа, Катя Попова е изнесла голям оперен рецитал с Плевенския симфоничен оркестър. Била, в чудесна форма, красива, в светлосиня копринена рокля. След края я обградили десетки приятели, близки, роднини, почитатели на нейния талант. Присъствал и класният й ръководител, вече на достолепна възраст. Щастието на певицата е било пълно. Тя изглежда като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаели да бъдат като нея - оперни богини...
През 1966 година била сред учредителите на международния музикален фестивал „Лауреатски дни” в родния си град. От следващата година той приел нейното име, та и до днес е един много сериозен форум за изява на младите музикални таланти от цял свят.
Огнян Стамболиев
