„О Музо защо ми даде вътрешни очи
да видя сред съсипните
и хаоса от разрушенията
в нощта на ужаса хилядоок
в нощта на всесмъртния погром
как миналото
се превръща в хищна птица
и как лети към бъдеще неясно
върху кървавата колесница
на днешния злокобен ден”

Така почва монолог на слепия аед в „Гибелта на Троя” на Иван Гранитски. „Мистична поема” е заявеният му жанр. Троянската война не като поредица от мистични събития, а – от мистични изживявания на основни фигури в нея. Трагичен патос, прорязван от хора на мойрите – богините на съдбата. Композицията отвежда към древногръцкия театър и в гласовете на участниците звучи човешката вечност.

Другият автор в изданието на „Захарий Стоянов“ Иван Маразов е озаглавил участието си също с „Гибелта на Троя”, а то е изследване на единия от ритоните, открити през 2007 г. от Георги Китов в погребение от Далакова могила край село Тополчане. Той разкодира фигурите върху него като евентуални герои от Троянската война.

Гласът на експерта. Анализ чрез съпоставяне на образци от античното изкуство, аргументиране през исторически и литературни сведения, позоваване на автори. Всичко, което трябва да разбираме зад понятието ерудиция и съвестно свършена работа. И какво интелектуално натрупване е нужно за да се стигне дотук:

„Сцените върху ритона доказват, че Тракия е била земя, където и през 4. В. пр.Хр. звучали епически сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание”.

Като добавим и разкошното оформление с обилни илюстрации получаваме издателска находка. Която късметлийски съвпада с „Троя” на Стивън Фрай (Еднорог, превод Боряна Джанабетска). Нашумелият британски актьор и телевизионер. Получихме на български неговите „Митове” и „Герои” с неочаквания преразказ на древногръцката митология през съвременен скепсис и английски хумор. Сега Троянската война.

„Впиянчена свинска муцуно, мръсна торба с лайна! Копеле на улична кучка… Как смееш? Дойдох чак дотук, за да помогна да приберете твоята снаха”, крещи Ахил на Агамемнон. Какво е общото с първата сцена на Омировата „Илиада” и „гибелния гняв на Ахила”? Всичко с изключение на думите. Подвеждащ е, сам по себе си, цитатът.

Фрай е палав само на думи. Респектира, както в предните книги с подготовката си в тази материя и задължава извикване на същата дума „ерудиция”. И ето как капризът на издателско съвпадение ни навира в очи думите. Прецизно казано, литературата е в това отношение най-безопасното.

Нататък се отива към резултати от тяхната употреба, заради които Зевс на Стивън Фрай изрича: „Иска ми се преди толкова много години Прометей да не беше ме убедил да създам човечеството. Знаех си, че това е грешка”.