Драгомир Богомилов е журналист и фотограф. През последните десет години е част от екипа на проф. Диана Гергова и участва в археологическите проучвания в резервата „Сборяново“. Той е първият фотограф, заснел уникалното златно съкровище, разкрито през 2012 г. Някои от показаните тук неповторими мигове са публикувани в авторитетни издания като списание National Geographic и френския Le Figaro. Кадри са представяни и на фотоизложби в САЩ, Великобритания, Русия, Швейцария и Башкирия.

Преди повече от 2000 години територията на днешния резерват „Сборяново“ е била център на мистичните ритуали на гетите. Древният тракийски народ е издигнал тук над 100 могили, които пресъздават небесни съзвездия и отразяват стремежа към безсмъртие на душата и хармония между Земята и Вселената. Книгата на Драгомир Богомилов „Енигмата Сборяново“ (Хермес) представя интригуващи факти и любопитни хипотези за изследваните до този момент могили, съкровища, гробници, храмове и светилища.

Като пряк свидетел на археологическия процес през последното десетилетие, Драгомир Богомилов ни показва находките в резервата чрез своите над 100 уникални фотографии. Книгата ще ви направи съпричастни и с по-ранни открития на територията на резервата, включително Царската гробница, която е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

– В началото на книгата казвате, че историко-археологическият резерват „Сборяново“ има потенциала да бъде сред най-интересните места в световен мащаб. Кое го прави толкова специален?

– Сборяново като потенциал не отстъпва нито на пирамидите в Египет, нито на Чичен Ица в Мексико. Това е специално място, защото представлява ярко доказателство за културата, вярванията и устрема на гетите. Преди повече от две хиляди години те са боравели свободно с математически формули, издигнали са в култ стремежа към усъвършенстване и са проповядвали доктрината за безсмъртие на душата. Гетите са построили над сто могили в района, като особено интересни са два могилни некропола, които вплитат в себе си звездна карта и кодирани послания. Днес, повече от 30 години след началото на научните изследвания тук, този древен народ все още ни изненадва със своята духовна извисеност и изкуството си. Това е място, което впечатлява с гробници храмове, хармония, красива природа, легенди и мистика. Имал съм щастието да представя Сборяново с мои авторски изложби в САЩ, Англия, Швейцария, Русия и Башкирия, като някои от тези фотографии могат да бъдат разгледани в книгата. Съдейки по реакциите и интереса на хората, с които съм се срещал там, мога да кажа, че уникалното наследство на гетите определено заслужава да добие много по-голяма световна популярност, и съм се стремил именно към това. Тук ще спомена д-р Йордан Анастасов, който е сред поддръжниците на идеята, че Сборяново трябва да бъде превърнато в парк, съчетаващ природните дадености със съвременните тенденции в представяне на находки, като се запазят възможностите за паралелна туристическа и научна дейност.

– А как се зароди вашият интерес към това място и как се стигна до създаването на книгата „Енигмата Сборяново“?

– Аз се докоснах за първи път до това място, след като преди доста време мой университетски преподавател пожела да разгледа Сборяново. Посещението ни остави трайна следа у мен и предизвика интереса ми да науча повече. В годините след това се насочих към журналистиката и това ми даде шанс да бъда близо до изследователския процес. Ще спомена неповторимото изживяване да съм сред първите, заснели златното съкровище от Голямата свещарска могила в мига на откриването му и двуколесната келтска колесница с погребаните в изправен стоеж коне. Колкото повече се разкриваше, толкова повече въпроси възникваха у мен. С всеки източник аз научавах все повече данни, които съпоставях. Разглеждах хипотези и правех интервюта. Филтрирах сензационното от вероятното.

Случвало се е да бъда и екскурзовод за мои приятели от България и чужбина. Дори напълно непознати чужденци са се свързвали с мен и съм ги водил в Сборяново. За да бъда добър домакин, гледах да им разказвам увлекателно каквото знаех. Видях, че всички те ценят особено високо това, че самият аз съм бил пряк свидетел и участник в повечето проучвания през последните над десет години, за което благодаря на проф. Диана Гергова. Показвах им кадри от редица неповторими моменти, защото са направени „на терен“, а не в студио или музей. Неслучайно мои снимки са били публикувани в списание National Geographic, в Le Figaro, в швейцарски и други медии. Връщайки се към моите публикации по темата в медиите, осъзнах, че имам достатъчно материал, който мога да събера в една книга и да споделя с читателите – както всеизвестните факти, така и моята гледна точка и преживявания.

– „Енигмата Сборяново“ е написана много увлекателно, макар материята да е обширна и да предполага доста задълбочени проучвания. Трудно ли беше да изградите такъв любопитен научнопопулярен текст?

– Стремил съм се книгата да излезе от рамките на строгата научна литература, тъй като самият аз не съм археолог. Тя е ориентирана към широката публика именно в стремеж да „запали“ по-голям кръг хора извън научните среди. На страниците могат да бъдат видени над сто снимки и карти от моя архив, за да я направят по-разбираема. В книгата разказвам за открития, на които съм бил очевидец – златни съкровища, олтари, култови предмети. Посочвам връзки, изказвам хипотези и правя предположения. Не робувам на шаблони. Целта ми е да предизвикам размисъл и да провокирам повече интерес у хората. Сборяново обаче е многокомпонентен обект и това наложи да се облегна на информация, която е била публикувана от учените преди повече от три десетилетия. Трудно се обхваща необятното. Провел съм разговори с редица хора, участвали в разкопките дори като обикновени работници, жители на селата край резервата, настоящи и бивши служители на историческия музей в Исперих, на които благодаря за сътрудничеството. Търсил съм информация и в чуждестранни документи и съм следил мненията на различни специалисти.

Сред най-полезните източници бяха книгите на покойния директор на музея в Исперих – Йордан Стефанов, и разговорите с изтъкнатия наш траколог и световно име в археологията проф. Диана Гергова. Като изключително ерудиран човек, тя има знанията и таланта увлекателно да разкрива взаимовръзките между откритията.

– В „Енигмата Сборяново“ разказвате не само за мястото, но и за традиции, елементи от културата на племената, които са го населявали. Можем ли да се поучим от тях? Има ли техни идеи или вярвания, които може да са полезни на обществото ни днес?

– Името на резервата идва от думата за „сбор“ – място, където хората се събират. Бих казал, че идващите тук хората се събират не само помежду си, а и с частица от божественото и космическото. Сборяново е магнетично място, което е енергиен и духовен център от хилядолетия. То е люлка на различни ритуали, религии и вярвания, които се преплитат едни в други и носят общи черти, затова орфизъм, мюсюлманство и християнство съжителстват в един съюз. Със сигурност можем да се поучим от проповядваните тук идеи за смиреност и равенство между хората. Ето защо не бива да ни учудва, че един от призивите на живелия по тези земи алиански светец Демир баба е: „Ако търсиш Бога, иди търси го у човека!“. И аз вярвам, че е така. Докоснете се до енигмата (в) Сборяново!

Интервюто е предоставено от ИК „Хермес“