Self brainwashing, изложба на Михаил Михайлов, съвместна реализация и кураторска работа Донка Мишинева и Ханес Андерле, Галерия +359, до 26 юни 2021 г.
Проектът Self brainwashing на Михаил Михайлов е един от редките случаи, в които Водната кула в софийския квартал „Лозенец“ – едно сложно пространство, изискващо да бъде „опитомено“ от експозиционните инсталации – се превръща в рамка, едва задържаща съдържанието на изложбата. Смесицата от елементи – видеа, обекти, звукова инсталация и пърформанс – конструират деликатния баланс между казано и неказано. В спираловидно развиващия се интериор на кулата са подредени бели обекти, поставени на специални конструкции или столове, геометрични форми, съчетани с намерени предмети, почистващата част от четки, чиито черни косми разсичат като нож белотата.
Семантиката на косматите повърхности, прикрепени към архитектурните детайли или като част от обектите, е свързана с почистване и заличаване на следите от човешка дейност и изминаващото време, отлагащо разнообразни свидетелства за стареене и разпад в пространството. Това е темата на виртуозно изпълнените рисунки, експонирани като част от цялостната инсталация, изобразяващи не много забележимия боклук, който винаги съпътства човешкото съществуване. Зрителят попада в интериора на Водната кула – отдавна сменил функцията си за съхранение на вода – превърнат в свят, съществуващ извън времето.
Разпознаваемите детайли от този свят създават илюзия за разбирането на възходящо развиващ се наратив, следващ нивата в кулата, но всеки пореден етаж само поставя нови въпроси, без да загатва отговори. Защитните медицински костюми, с които Михаил прави пърформанси от началото на своята кариера, са осигурени за всички желаещи да се слеят с белотата на интериора. Лицата на хората в тях са другият контрапункт, който смущава спокойствието на застиналите в странни пози предмети. В този смисъл те могат да бъдат обобщени като цветни многоточия в преобладаващата липса на цвят в пространството.
Основната част от скулптурните форми са създадени от такива костюми, натъпкани с намерени обекти, скрити в бялата материя и лишени от заложените в тяхното производство функции. Тяхното предишно предназначение, както и дискурсът към тялото в неговата социална репрезентация, свързана с непрестанното човешко желание да го фиксира в калъпите на моделите за красота и съвършенство, нямат никакво място в тази среда на неопределеното. Посетителите, които използват костюмите и превърнатите в самостоятелна инсталация защитни шапки, се унифицират и стават част от застиналата белота, самите те изгубени в облекло, създадено да защитава човешкото тяло, а не да го крие.
Пърформансът при откриването на изложбата отново е свързан с идеята за скриване и заличаване – фигурата на автора, облечен в бял защитен костюм, входът и част от двора на галерията постепенно са потопени в бяла материя от уред, изстрелващ големи количества ефирна бяла пяна, а тя за известно време създава затруднение на хората, които не са в защитни облекла, да видят изложбата.
Това препятствие, както и необходимостта да бъде преминато със защитен костюм слагат началото на развиващата се в кулата история. Пяната, изчезваща сравнително бързо, под която пейзажът отново започва да се разкрива, е в началото на Self brainwashing акта, който трябва да изпитат посетителите. Нейната ефирност и нетрайност са в основата на въпроса за стабилността на възприятията, за свързаността им с индивидуалния опит и знание, трудно справящи се с все по-осезателния бърз ход на времето, което сменя гледките и гледните точки. Първото видео, поставено до входа на сградата, е метафора на това движение на мисълта в контекста на създадения от Михаил Михайлов свят. Легнал на скейтборд, художникът непрестанно се върти около дърво, заобиколено от дървена пейка.
Действие без начало и без край, като визуална илюстрация на ехото, което чрез микрофони и гласовете на публиката озвучава изложбата чрез специфичната акустика на кръглото пространство. Подчертаната триизмерност на обектите губи смисъл, защото тя само създава илюзията за функционалност и приложимост на форма, която може да бъде интерпретирана по различни начини според нагласата на гледащия. Последното видео, поставено в тъмния резервоар, намиращ се в сърцевината на кулата, представя мъчителното движение на художника в тесния проход между две стени, които накрая го притискат и принуждават да започне отначало. Така нестабилността на перцепцията е визуализирана в цикличността на индивидуалното усилие, с което се свързва осмислянето и назоваването на детайлите от битието с точните им имена.
Най-четени статии:
-
Украински официални лица продължават да подчертават, че основната цел на…
-
Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) съобщиха, че в петък на…
-
Италианското правителство одобри състава на нов пакет военна помощ за Украйна,…
-
Френският президент Еманюел Макрон в последно време страда от ментален…
-
Украйна в някакъв момент ще трябва да започне преговори с Русия,…
-
Московската армия продължава да напредва в Украйна и според експерти…
-
Турция прекрати търговията с Израел заради офанзивата му в Газа.…
-
Юлия Навалная, вдовицата на починалия в затвора руски опозиционен лидер…
-
Турция обяви, че прекратява търговските си взаимоотношения с Израел, докато…
-
Малко вероятно е Русия да тества клаузата за взаимна отбрана…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Трябва да се…
-
Мъж изтича на пистата на летището в Сидни и се…
-
Великден чука на вратата. На този ден една от най-консумираните…
-
Тя е от семейство Тлъстигови, многогодишно тревисто растение, с тънко,…
-
„Мона Лиза" избрана за „най-разочароващия" шедьовър в света. Лувъра търси…
-
За пръв път от повече от 1000 години насам жена…
-
След като при всяка удобна възможност Мария раздава щедро от…
-
От ранна заран в ефира на bTV решиха да спазят…
-
Новината, че Венелин Венков и Невена Цонева напускат "Ку-ку Бенд"…
-
Кейт и Уилям са безспорно една от най-известните двойки в света,…