Може ли един старинен медальон да разкрие вековна тайна?

„Клеймото на гения“ е интелигентно написана книга, в която истина и фантазия се свързват, за да ни покажат пътя на Светлината – свещеното „херметично“ познание, чиято тайна е ревностно пазена през вековете от богомили, тамплиери и масони. Уникална мозайка от премълчани истории за гениални творци, митологични загадки и интересни пътешествия из Европа, преплетени в един завладяващ съвременен сюжет. Неочаквани обрати, мистериозна амалгама от история, изкуство и кървави престъпления, които ще ви държат в напрежение до самия край.

 

 

 

В тази история, разказана с ерудиция и енигматичност, всеки читател ще преоткрие част от себе си и ще види, че всичко е свързано по уж невидим, а всъщност много видим начин и ще намери отговори за себе си

 

.КЕМИ –ЛЮБИМИ ВСИЧИ, НАЙ ГОЛЯМА РОЛЯ ОТКРИВАНЕТО ТА БУРГАСКАТА ОПЕРА НА НОВАТА ОПЕРА В БУРГАС СИЛВА С НОЙ НИКОЛОВ

 

СЕКРЕТАРКАТА НАЯ ЛЮЛИНСКИ РАЙСЪВЕТ МЕ ПРЕКРЪСТИ НА КАМЕЛИЯ. А НЕ КИЧКА ИЛИ КУНКА. НАРЕДЕНИ ВЪОРЪЖЕНИ. В ЛЮЛИНСКИ РАЙСЪВЕТ. КЯМУРЯН ЗНАЧИ ЩАСТИЕ. ЩАСТЛИва кариера имах.

 

Циганката – постановката с видин и лили, минко босев дядо либен, теката – хаджи генчо. Тя се игра над 400 спектакъла с мене.

 

В лелята на чарли – ени и кети – една вечер ени една – кети. И на лелята на чарли над 400.

Мариета в баядерка играех.

 

РЕЖИСЬОРИТЕ – НА З.А ПЕТЪР ЩЪРБАНОВ КОЙТО МЕ ОТКРИ ЗА ОПЕРЕТАТА, БЯХ В ЯМБОЛСКАТА ОПЕРЕТА. 20 ГОДИШНА ТАМ изиграх ана главари.

 

В смолян играх фраскита и джудита – в самодейната оперета. Колегата ми беше там любчо аврамов.

Хигиена на гласа – не знаех какво е бира, какво са семки, студено и топло не пиех. Пълно отдаване на професията.

 

Сутрин 9 -10 танци

10 14 – репетиция

14 до 18 – концерти по заводи

18.00 съм в театъра и така до 22.00 часа

 

Не знаех какво е лекар или болничен да взема, лекувах се на сцената. Влизах болна излизах здрава.

Добър мъж имах. ИВАН БАЛТАДЖИЕВ. И той певец – на щат в строителни войски, в октет БЪЛГАРИЯ, ОКТЕТА НА БОБЕВСКИ, солист на хора. 35 години съм вдовица. Имам си Марио. Сега болести ме налягат с възрасттта, за всичко плаща той, лекарства купува. За 40 години трудв стаж 288 лева , плюс 70 за съпруга и 50 социални грижи. По лошо време се пенсионирах.

 

Имах най голямата заплата в оперетата.

 

Участията ни спасяваха по време на людмиа живкова бяхме каймакът на обществото, така беше. За жалост сега дойдоха други времена.

 

Стихче за сегашното:

 

Ако не пуша не мога да мисля

Кандатствах за ония 700 лева, не ме одобриха.

Не ги по

Не получих тия 700 лева жалки

Заслугите към държавата били са малки

 

Наричат го Василовския Левски и заради делата му, василовчани не са го забравили.

 

            Тази личност събра в едно жителите и гостите на селото и околните места, които се стекоха в храма"Св.Георги" да почетат паметта му и да се поклонят пред героичното му дело 120 години след неговата смърт.Мило беше да се видят майки с деца в национална носия, да пристъпят със свещица към олтара,а така също негови наследници и родолюбиви българи.

 

            Честването бе организирано от кметството на с. Василовци с кмет Огнян Йорданов, който е превърнал центъра на селото в едно красиво кътче от България.В храма бе отслужена заупокойна молитва и панихида от архимандрит Антим - протосингел на Видинската митрополия.

 

            С литийно шествие участниците в тържеството се отправиха до мястото, където е бил домът на свещеника. Там тържествено бе открит паметник с барелеф. Инициативата за построяването му е на кмета Огнян Йорданов, който в словото си подчерта, че "по този начин, ще се връщаме към героичното ни минало, което ни кара да се чувстваме горди"!

 

            Този достолепен паметник и цялото честване се осъществи благодарение дарителството на известния и родолюбив онкохирург проф.д-р Иван Гаврилов родом от Василовци, който не за първи път инициира различни родолюбиви дела в родното си село и цяла България.

 

            На тържеството присъстваха и наследничките на поп Димитър - Зорка Якимова и Лилия Йорданова, които изказаха своята благодарност към инициаторите и организаторите за възкресяване името и делото на този достоен българин. Секретарят на НЧ "Събуждане 1899" - Евдокия Димитрова се спря накратко на живота и делото на поп Димитър Иванов.

 

            С песни за България завърши тържеството във Василовци, изпълнени от певческа група с ръководител Йорданка Велева.

 

            След официалната част от програмата бе раздаден курбан, а честването продължи с изпълнение на фолклорния танцов ансамбъл "Северняче" от Лом , които зарадваха публиката с техните красиви песни и хора, а духовият оркестър "Виво" Монтана огласи селото и вдигна хората на крака!

 

КОЙ Е ДИМИТЪР ИВАНОВ

 

            За него черпим материали от "История на град Лом" на Димитър Маринов, където пише, че :

            Поп Димитър е един от основателите, заедно с Димитър Ангелов на Ломското съзаклятие/ 1867-1868/.

            Агитатор и мощен двигател на населението за освобождението ни. Шест години преди Левски да започне да организира революционни комитети, поп Димитър развива революционна дейност в Северозападна България. Той е бил известен на селяните от Ломския край още от 1860 - 1861 г., като пламенен агитатор за преселването им в Русия, а след това и за тяхното завръщане.

 

            Като млад и деен човек поп Димитър взел присърце поставените му задачи. Влиянието, с което се ползвал сред селяните, заради открито проявената си ненавист към турската власт и постоянните му скитосвания из голямата му енория, а така също и до близките манастири, улеснили мисията му.

 

            Агитационните материали, които той носил със себе си, изпратени му от Румъния, били написани на език, непонятен за населението от този край. Затова по негово предложение се захванали с преработката на едно Възвание на БТРК, като общите революционни призиви се свързват с местните прояви на турската администрация и по този начин възванието станало по-разбираемо и по-достъпно. За това много допринесъл и самият Димитър Маринов. Така преработено, започва да се разпространява. Това възвание било предадено на поп Димитър, който с нов прилив на сили тръгнал да обикаля селата, където селяните жадно слушали неговата революционна реч.

 

            Като духовно лице поп Димитър обикалял от село на село, от манастир на манастир, за да запознава населението с идеите на комитета. В своя тефтер той имал записани повече от 100 души посветени в съзаклятието верни хора, готови за решителна борба с оръжие в ръка. За делото завербувал някои от по-съзнателните попове, не само в Ломската каза, а и в съседните кази.

 

            Преминал и в кутловските и берковските села, за да буди населението за борба и за да им "отваря очите" за теглилата, които те сами изпитвали на собствения си гръб. Това е посочено и във възванието, където се казва:

            "Братя селяни, братя българи!

            Черното тегло, тежкото тегло: турско, черкезко, и арнаутско само вие знаете, защото това тегло вие го носите на плещите си.

 

            Кой от вазе не знае що е нещо гол-читак, който отива у селската къща като у свой имот - яде, пие до наситка, а още отгоре безчести младата челяд и на излизане се натоварва с що намери и колкото може да носи?

            Кой от вазе не знае що е черкезин - разбойник, който посред бял ден изпряга воловете на селянина и ги откарва, без да смее тоя селянин да се оплаче на властта, която е ортаг с тия разбойници?

 

            Кой от вазе не е обесван с главата надоле и подпушван с пипер?

            Кому от вазе не са удряни по 20-25 тояги по голи крака?

            Кой от вазе не е стоял:лете срещу слънцето, а зиме с голи крака на леда с вързани ръце и то за какво?

            Да изтръгнат тия зверове от вазе и последното петаче, да вземат и калта под ноктите ви?

            О, знаете ги вие тези зверове!

            Дека е края на тия наши теглила, на тия патила и чърнила?"

 

            Цитирам умишлено част от това възвание, за да припомним онова "турско присъствие", както го наричат някои и го пишат в учебниците на децата ни и за да си представим в какво време е живял поп Димитър и с какво опасно дело се е захванал. Но както той, така и други нему будни българи виждали спасението преди всичко в самите себе си:

 

            "Слушайте братя! Краят на тия теглила и чърнила.....лежат в самите нас, в нашите почърнели и изпопукани от работа ръце.

 

            От Русия помощ ще дойде, ама трябва ние да покажем, че ни боли, че не можем вече да търпиме, не можем вече да траеме.....

 

            О, ние сме проливали цяла река сълзи, и то сълзи кървави, нашите плачове и писъци - писъците на нашите обезчестени моми и булки, писъците на нашите селяни ограбени, мъчени по зимниците.....

 

            Всички тия писъци се издигат до бога, но на земята няма кой да ни чуе.

            Народите викат и плачат, но не със сълзи, а с пушка и ятагани......

            Тоя комитет работи да сдружи всички селяни в България, та като дойде часът, да станат всички като един човек и да извоюват свободата на Отечеството".

 

            За това Отечество работи поп Димитър и за него той отдава своята младост и целия си живот. Живот труден и рискован. Именно при една такава акция по селата поп Димитър, на път за родното си село бил заловен, завързан и предаден на каймакамина. Съзаклятието е разкрито и заедно с Димитър Ангелов са откарани във Видин. Разпитите били придружени с голяма жестокост. Инквизициите в затвора нямали край.

 

            Подир това и двамата с поп Димитър били изпратени в Русе. Тамошният съд ги осъжда на смърт, но скоро поради застъпничеството на руския посланик в Цариград - граф Игнатиев, смъртната присъда била заменена с доживотен затвор за Димитър Ангелов и 15 годишен за поп Димитър, под предлог, че единия бил малолетен, а другия духовно лице.

 

            Така през есента на 1868г. двамата оковани във вериги били изпратени на заточение в крепостта Акия / Сен Жан д`Арк/. Междувременно Димитър Ангелов успял да избяга, а поп Димитър отказал да рискува в бягство и излежал 10 години в затвора на Мала Азия.

 

            Завърнал се в родното си село Василовци след Освобождението през 1878 г., когато по силата на Санстефанския и Берлинския договори била дадена пълна амнистия на всички български политически затворници, излежаващи присъдите си по турските зандани.

 

            Избиран е бил за народен представител в Първото Велико Народно Събрание - Велико Търново, участник в първите опити за създаване на театър в с.Василовци.

 

            Заради тежкия си живот и 10 годишната каторга поп Димитър се разболява тежко от туберкулоза и умира 65 годишен на 25 март 1897 г. Гробът му и до ден днешен се намира в църковния двор на село Василовци до старата църква, където Архимандрит Антим в деня на честването извърши ритуал по преливане на вино в негова памет и жителите на селото се поклониха пред неговото дело.

 

            Вечно да е името му и Сполай им на всички инициатори и организатори за това паметно честване!

            Докато има такива родолюбиви българи, ще са живи имената и делата на такива достойни наши предци, които са воювали с цената на живота си, за днешната ни свободна България!

 

            Поклон!

 

 

Зоя Апостолова историк - изследовател - Лом