Преди повече от 25 години скулпторът Чапкънов направи портрет на Федерико Фелини. Заглавията в тогавашните вестници казваха всичко с това изречение. Направо сензация – Фелини позирал на Чапкънов. Фелини беше кумир за киноманиаците. Самото споменаване на името му привличаше внимание.
Чапкънов правил изложба в Рим. Тамошен меценат го поканил. Бил съсед на режисьора Федерико Фелини, галерията е досами жилището му, обещал му да го убедят Чапкънов да му направи портрет. И планът успял, Фелини харесал Чапкънов и работите му. Позирал му три пъти, всеки следващ път с все по-голямо удоволствие. Снимки как Фелини позира излизат в италианiки вестници и в списание „Нои”. Оказва, че това е единственият му портрет. Художник години преди това му правил портрет с маслени бои, но останал недовършен. Бронзовата глава на Фелини от българския скулптор се оказала нещо уникално. Италианският президент награди Чапкънов с наградата „Сулмона” за принос в италианската култура.
Годините се търкаляха, историята с този портрет се забрави. Като журналист я припомних пак след години в една статия. Годините продължиха да се търкалят. Днес този портрет е забравен и, ако го споменавам пак, първо трябва да обяснявам кой е Фелини…
Няма да обяснявам, в Уикипедия пише всичко…
Снимах Георги Чапкънов през годините като лее бронз, заварява детайли, стърже гипсови отливки, вае глина, рисува или дори като пече агне за Гергьовден.
Още бях млад журналист, редакцията на списание „София”, където почнах работа, беше точно срещу ателието му. Станахме приятели. Прескачах често там и непрекъснато снимах, докато работи. А той работи много. Може би най-продуктивният български скулптор. Без преувеличение. И малка пластика, и монументална скулптура, плакети, барелефи, монети, медали, гербове, керамика, потрети от бронз, графики, живопис, скулптури от вторични суровини… Фигури по площадите в България, Япония, Южна Корея, Нидерландия, Германия. Произведения в частни колекции в 30-ина държави. Не пожела да остане в чужбина и да прави международна кариера.
Казваше, че издържа най-много месец навън.
Минаха години, избирах и сканирах от купищата стари негативи и се оказа, че някои снимки от ателието на Чапкънов вече са исторически. Не само тези с писатели, които му позират за портрет. Дори щракнати между другото снимки, които навремето са изглеждали съвсем обикновени. Например бронзови фигури на дъсчения под в ателието… Времената се менят, бронзът вече става все по-голяма рядкост. Днес не можеш да видиш някой да прави мраморни скулптури като на Микеланджело, Бернини. Така и бронзовите пластики ще останат като образци от миналото. Небрежно поставени на пода в ателие… Това вече e рядък сюжет за снимка.
През ателието на Чапкънов минаха известни и по-малко известни личности. Писатели, художници, богаташи, дипломати. Посланиците на чужди държави се чувстваха длъжни преди да си заминат, да го посетят да купят негова пластика. Или да му платят да им направи склуптурен портрет. Портретите, които е направил, са безчет, и той не им знае броя. Учудваше се, че като отива в Швейцария да прави изложби, докато е там, му поръчват да прави портрети. Нямало кой да направи реалистичен скулптурен портрет и такива като него са изключително търсени.
Имах редкия шанс да снимам как в ателието на Чапкънов позират Радой Ралин и Радичков. През 1988 г., и през 1997 г. Писах навремето, пусках снимки. Но вероятно скоро ще трябва да обяснявам и кои са Радой Ралин и Йордан Радичков… Е, има справки в Уикипедия. Ралин бил писател, сатирик и дисидент, Радичков бил писател и драматург, представител на „магическия реализъм”
А Чапкънов? – български скулптор, автор на герба и статуята на София… В Уикипедия пише всичко…
– –
По повод изложбата, организирана от „Фотофабрика” със снимки от Иван Бакалов за работата на Георги Чапкънов, която се открива днес, 11 май, в галерията на „Булбанк”, на входа на централната сграда на банката. В изложбата са и скулптурните портрети на Радичков и Радой Ралин, и др. скулптури на Чапкънов.
