„… той стои на някакъв железопътен перон някъде в северната част на Шотландия. Защо е тук? Неправилен въпрос. Той подсказва наличието на някаква история. Но няма никаква история. Ричард е приключил с историите… Това е човек, прислонил се до колоната на някаква гара. Нищо повече” – завръзката в „Пролет” на Али Смит.

Какви са тези литературни гари? Горната е ясна – алегория. Отговорът на Али Смит не е така категоричен и нормално – това е белетристика. Трети роман от „сезонната” й четирилогия след „Есен” и „Зима” – фабулно независими една от друга истории (изд. „Лист”, превод Паулина Мичева).

Този Ричард е кинорежисьор подготвя филм по роман за Райнер Мария Рилке и Катрин Мансфийлд – измислена интрига. Преживява смъртта на интимно близката сценаристка, с която постигнал успехите си. И назовимото творческа и личностна криза. Което го стоварило на някаквата гара. За да си даде сметка, че са доста „изпуснатите му влакове”.

Но тук ще попадне на две дами и 12-годишно момиче и някакъв влак ще се зададе – алегорично… Смит е все по-четивна в четирилогията. И със същия мотив – човекът сред неразгадаемата му действителност. Тя си е негова и той си е неин – от интимните отношения до политическите събития и явления във Великобритания и света.

„Изобщо не ви пука какво мислим. Искате да ви запълваме ефира. Това омаловажава всички нас, прави ни хора без значение. Вие ни лишавате от смисъл, а хората на власт, правещи това заради нас, заради демокрацията – да бе, повярвахме ви. Правят го само заради парите. С всеки ден заради тях ставаме все по-незначителни”, отговаря охранителка в Център за мигранти на въпрос в журналистическа анкета.

Отношението към мигрантите е политическият фокус в този роман на Смит. Изучавала специално живота в тези центрове. За да покаже съвсем, съвсем литературно, че политиката е невъзможна, ако не мине през цялата социална структура на обществото до най-незначителния персонаж. Което ще рече: Няма невинни.