Визитка: Силвио Блатер гостува за първи път у нас по покана на издателство „Делакорт“. Вчера в книжарница „Хеликон“ бе представен романът му „Недовършена история“. След „Щастливо число“ и „Дванайсет секунди тишина“ това е третата му книга, преведена на български. Освен в столицата швейцарецът ще се срещне с читателите си от Пловдив и Ловеч. Блатер е роден през 1946 г. Живее и работи в Цюрих и в Мюнхен. През 1975 г. завършва режисура на радиопиеси. Днес е известен като писател, художник и колумнист. От 1992 г. редовно прави изложби в галериите на Цюрих, Базел, Цуг и Бон. Книгите му са преведени на френски, руски, испански и чешки. - В книгите ви постоянно присъстват музиката и изобразителното изкуство - от коментари като това, че Мане не умее да изрисува правдоподобно едно ухо до ироничното описание на поредното Венецианско биенале. С музиката положението е подобно. Всъщност каква музика слушате? - Поп, рок, класика. Също и джаз (Майлс Дейвис, Колтрейн, Чарли Паркър и др.). Вариациите на Голдберг, разбира се, са гениални, имам компактдискове с изпълненията на различни пианисти. А в областта на попмузиката: чуйте новия компактдиск на швейцарката Емел или диска на швейцарската група Луник. За съжаление трябваше да уча пиано, но не се получи. Понякога музиката доста ме дразни, тогава възприемам всичко, от класиката до поп и джаз музиката, като шум. - Не се ли опасявате, че героите ви са артисти, творци, хора на изкуството и това може би ограничава контингента на читателите ви? - В центъра на събитията са винаги житейските истории на героите. Но над въпроса ви ще се замисля, може би наистина стеснявам читателския кръг. Веднъж непозната жена ми каза, че не е прочела романа ми „Щастливо число“, защото не обичала книги, в които се играе тенис. - Ако определят романите ви за буржоазни, ще се обидите ли? - Не знам у вас какво точно се смята за буржоазно. Но от класификации като „буржоазно“ или „левичар“ не мога да се обидя. Томас Ман е блестящият романист на бюргерството. Той не ми е любимият писател. Но не може да не се признае, че образованият бюргер е чел романи. И аз чета много автори като Джон Ъпдайк, Ричард Форд... Даг Солстад, Пер Петерсон... А когато бях съвсем млад, най-силно ме впечатляваше Хайнрих Бьол. Четенето (според мен) трябва да изисква усилие, да ме кара да се напрягам, да давам нещо от себе си. Ако се гледа само към пазара – това е идеология. Идеологията означава и подчинение. Изкуството е обратното на подчинението. - Споменахте понятието левичар... Не ви ли дразни обуржоазяването на европееца? - Не се определям като левичар. Но винаги (в Швейцария) гласувам за левите. Не виждам обуржоазяване в Европа... По-скоро се появи мултибезкултурно общество... Намалява значението на скулптурата и литературата, увеличава се това на спорта. В свободното си време хората искат да се забавляват. Мнозинството смята (ако въобще се замисля върху нещо), че културата, образованието, демокрацията са просто дадености и се разбират от само себе си. Обаче това не е вярно - за тях трябва да се бачка. В нито една страна демокрацията не е изначално дадена, а е духовно-политическа придобивка. - Сръбският писател Милорад Павич заявява: „По-добре комерсиално, отколкото идеологизирано изкуство“... - И у нас (и в Германия), ако авторът не е медийна звезда, в книжарниците книгите му са натикани в ъгъла. Навсякъде е в ход булевардизиране, сериозните произведения (във всички изкуства) са недооценени. Ако с помощта на много пари за реклама дадено заглавие се озове на книжния пазар, читателите купуват книгата. Тогава се включват и медиите – с представянето по телевизията идва успехът сред публиката. Но маркетингът гълта пари – дори и с бестселър може да се излезе на червено. Големият тираж не прави даден роман по-добър или по-лош. Иска ми се да пиша много добри книги с високи тиражи. - Като че ли избягвате директното говорене за националните травматизми. Като швейцарец чувствате ли се напълно комфортно в немскоезичната литература? - В Швейцария няма кой знае какви национални травми. А и литературата е пресъздала тези теми. В немскоезичната литература се чувствам толкова добре, колкото и в собствената си кожа. Просто нямам друг избор, немският ми е родният език. - Срамувате ли се от национализма? - Не съм националист, а за други не мога да се срамувам. Швейцария съвсем съзнателно е избрала да бъде малка неутрална национална държава и мисля, че това е правилно. Дясно ориентираната Швейцарска народна партия (ШНП) е най-голямата партия у нас. Ако се събере броят на социалдемократите и на Зелените, цифрите ще се доближат. - Имигрантите присъстват постоянно в романите ви. С какво са ви необходими? - Имигрантите ли ? Ние сме общество с доста голям брой чужденци, които в повечето случаи са добре интегрирани. Емигрантите от второ и трето поколение наричаме „секондос“. Нашата икономика се нуждае от чуждестранна работна ръка. Така е било още през по-миналия век: тунелът „Готард“ е нямало да може да бъде построен без италианските работници. В книгите ви има и друга подробност - хотелите са като че ли естественият дом за героите ви... - Повечето швейцарци живеят (и преди са живеели) в жилища под наем. Имаме привилегията много да пътуваме. Откъдето и да тръгнете с кола от Швейцария , най-много след два часа сте в чужбина. И наемате стая в хотел. - Големите дебати на съвременността се появяват в романите ви под формата на ТВ шоута, през които персонажите ви преминават, сърфирайки или чрез интервюта в лъскави списания. Може би романът не трябва да се дискутира, защото вече дебатите никъде не съществуват, а са се превърнали в рекламни спотове и в репортажи за нови звезди? - Тази езотерична мисъл ми харесва. Ако трябва да бъда точен, и вдишвам молекулите, които са преминавали през дробовете на най-жестоките диктатори. В романа си прекъсвам мисълта, защото трябва да остане само детайл, фрагмент... На бара се говори за Бог и за света, после разговорът преминава от философия към спорт и т.н. А за медиите в моите романи... Ако в селото, в чиито покрайнини живея, се запали къща, вечерта разбирам от новините. Никога не сме там, където гори. Съпреживяваме световните събития от втора ръка. - Има ли големи писатели днес, чиито текстове следите? Струва ми се, че не сте от онези, които четат предимно философия и културология... - Културология и философия чета, когато се нуждая от информация - Лиотар, Волфганг Велш, Одо Марквард, Зигфрид Гидеон. Чета и много биографии. От швейцарските автори чета предимно приятелите ми Урс Фес, Юрг Аман, Мартин Р. Дийн... както споменах, преди 14 години обичах да чета Бьол, всичките му книги. И всичко от Алфред Андерш. След тях дойдоха Хорст Бинек, Юрек Бекер и Уве Йонсон. Преживях и фазата Маркес. Имам и други мои автори – Хавиер Мариас, Ларс Густафсон, Антонио Табуки. Толстой. Прочитам всяка нова книга на Джон Ъпдайк, Ричард Форд, Дон Делило, Филип Рот. Да не забравя и Готфрийд Келер и Адалберт Щифтер от класиците. Теодор Фонтане също. С удоволствие следя и млади автори, които издават първата или втората си книга. Интервюто взе Йордан Ефтимов