„История, в която баща ми си припомня целия си живот, докато тялото му потъва и изплува, носено от течението. Това трябваше да бъде моят Роман за удавянето!”, обяснява писателят в „Смърт във вода” на Кендзабуро Ое (Лист, превод от японски Антон Андреев).

Сега е прехвърлил 70-те, връща се в родното място, майка му е съхранявала куфар с архива на бащата, който сестра му най-сетне е склонила да му го предостави. И той се надява да намери в архива онова, което винаги не му е достигало за романа.

Откровено автобиографично. Датата е 16 август 1945 г. Прослойка военни са недоволни от капитулацията на Япония, готвят съпротивителна завера, бащата е въвлечен и в този ден тръгва с лодка, с онзи куфар и с невръстния си син. На мисия, която остава неясна. Придошлата река го удавя, момчето се спасява по чудо.

Самият Кендзабуро Ое. Дошъл е моментът да направи от вълненията и въпросите късния си роман. Малка трупа за експериментален театър готви постановка по негови творби, настояват за прякото му съучастие и тръгват дълги разговори. Най-вече с театралите и със сестрата и най-вече за неговото творчество. Развръзката е неочаквано трагична.

В куфара са писма, изпъстрени с калиграфски изпълнения и с акварели – „типични за кореспонденцията на образованите хора от онова време”. Японска работа.

Кендзабуро Ое е вторият японски писател с Нобел – за 1994 г. Световният читател сега не се насища на Харуки Мураками и заради японизма му.

Японизмът на нобелиста превъзхожда този на Мураками, а може би по-младият е по-предпочитан от западняците именно за по-слабия японизъм. Но у Кендзабуро Ое „има нещо, което резонира с тъмната и екстремна страна на японската душа”, според негов герой. Нещо, което не резонира с надменния западняшки рационализъм.

Съсредоточеното проникновение в детайли от вътрешния и външния свят, просто не забелязвани от западняка. И не само. За японския писател е иманентно: „Посланието поражда нужния стил”.

От Книжен ъгъл