„И когато най-малко очаквах, тоест докато пробвах тъпоумни гримаси, поочукано комби форд „Фиеста” отби точно пред мен. Не можах да повярвам и изтичах да се уверя. През отворения прозорец ме оглеждаха чорлав възрастен мъж и кучето му, джак ръсел” – така почва приключението на Тони Хоукс в „Около Ирландия с хладилник” (Фабер, превод Зорница Христова).

Хванал се на пиянски бас, че за 100 паунда ще обиколи Ирландия на автостоп и с хладилник. За хладилника платил 130 и тръгнал. Обиколил я за 3 седмици и 2 дни. Голям майтап. Разказът върви репортажно.

Хоук е естраден и телевизионен комик. Това е първата му книга (1997), филмирана е. Следващата е за тенис надпреварата му с всички футболисти от националния отбор на Молдова, също филмирана. Зевзешки истории. С обигран усет за комичния детайл.

От надписа в бар „Пеенето строго забранено” до отзивчивостта на игуменката в попътен манастир: „- Питах се дали бихте могли да благословите хладилника ми” – Разбира се”, за да отбележи: „Естествено. Това си е ежедневие за една бенедиктинска монахиня”.

Английски хумор, накиснат в самоирония. Английският хумор е предвидим. В това е и чарът му и досадата. Задачата на Хоукс е да е забавен; изпълнил я блестящо. Срещаните хора и случките са неизмислими от писател.

Всичко обаче нямаше да е чак толкова весело, ако не бяха медиите. Популярен радиоводещ го лапва още преди да тръгне и всяка сутрин се свързва с него на живо за новини. И се обръща към слушателите: Оглеждайте се днес по пътя от там до там за стопаджия с хладилник!

Резултатът: „Боже мой, ама това сте вие!”. С покани за безплатно преспиване и безпаметни почерпки: „Бях започнал да разбирам как работи мозъкът на ирландеца. Колкото по-глупави, абсурдни и ненормални са постъпките ви (а моите очевидно бяха такива), толкова по-сърдечно ви приемат хората”…

Само че така работи универсалният човешки мозък, поне към момента. Припомнете си с какво подозрение, мнителност, съображения, притеснения се посреща всяко що-годе смислено начинание.

От Книжен ъгъл