Художничката е съпруга на Симеон Радев. За нея Казандзакис казва: „Българската ръка, създала чудеса“

Наричат я „забравената дама на експресионизма“. Съпругът й, историкът, публицист и дипломат Симеон Радев е широко известен и до днес за повечето хора основно с труда си „Строители на съвременна България“. Малко се знае обаче за нея – Бистра Винарова, ползвала се с възхищението и уважението на съвременниците си.

Получила блестящо образование в Европа, в градове като Дрезден, Мюнхен и Виена, Винарова е следовник на течението на експресионизма и има силен артистичен досег с немските му представители. Познава се с художници като Огюст Роден, Пикасо, Матис.

Най-интензивният период от творческия й път са 20-те и 30-те години на миналия век, когато пътува, изявява се и общува с представители на европейския артистичен елит. Влиза в кръга на експресионисти като Ото Дикс, Оскар Кокошка, Феликсмюлер и др., но поддържа контакт и с български художници. Именно тя прокарва идеите на експресионизма в изобразителното изкуство у нас.

Бистра Винарова със съпруга си Симеон Радев.

Винарова очевидно не си е поставяла за цел да се изявява интензивно. Единствената й самостоятелна изложба е с графика във Виена през 1922 г., като по това време тя е на 32 години. Експозицията предизвиква положителен отзив от страна на Никос Казандзакис, който говори ласкаво за „българската ръка, създала тия чудеса“. Известно е колко силно е бил впечатлен от художничката и

Райнер Мария Рилке, който й посвещава стихове

Те са преведени и отпечатани в списание „Везни“ от Гео Милев. По тези поклонници можем да съдим и за обекта на възхищението им.

В България Винарова учи при известната българска художничка Елисавета Консулова-Вазова. През 1906 г. заедно със семейството си се премества във Виена, където специализира графика в Художествената академия за жени (да, имало е такава академия!). След смъртта на баща й през 1908 г. заминава за Германия и следва живопис в Дрезден, след това – в Мюнхен.

Графичен портрет на Никос Казандзакис от Бистра Винарова

Те са преведени и отпечатани в списание „Везни“ от Гео Милев. По тези поклонници можем да съдим и за обекта на възхищението им.

В България Винарова учи при известната българска художничка Елисавета Консулова-Вазова. През 1906 г. заедно със семейството си се премества във Виена, където специализира графика в Художествената академия за жени (да, имало е такава академия!). След смъртта на баща й през 1908 г. заминава за Германия и следва живопис в Дрезден, след това – в Мюнхен.

Във Виена Винарова среща отново 10 години по-възрастния от нея Симеон Радев, когото познава отпреди. Радев, който впрочем е знаел пет европейски езика, както и турски, арабски и персийски език, успява да завоюва сърцето й завинаги. През 1924 г. се омъжва в Цариград за него, като по това време той е пълномощен министър в Турция. Тя ще бъде негова неизменна спътница в дипломатическия и житейския му път. Несъмнено изящната дама, с блестящите си ерудиция, поведение и харизма, допринася за утвърждаване на имиджа на страната в трудни години, включително Балканските войни. Симеон Радев и Бистра Винарова имат лични и добри контакти с множество държавни глави и дипломатически представители. Заради кариерата на Радев, семейството пребивава в периода от 1925 до 1940 г. в Турция, Франция, Англия, Швейцария, Белгия, както и осем години – в САЩ.

Със сватбата започва нов период

от живота на Винарова и за съжаление или не – край на активните й артистични изяви. Артистичната суета, ако въобще я е имало, отстъпва място на любовта и привързаността.

Бистра Винарова окоо 1925 г.

Въпреки това, Бистра Винарова ще продължи да рисува предимно за себе си.

Винаги изискана, с изрядна коса и модерен тоалет на снимките, Винарова безспорно изпълнява идеала за хармония между вътрешния свят и физическата външност. На една от съвместните им снимки с Радев я виждаме с палто с пухена кожена яка и елегантна шапка с иглена брошка. Двамата са нежно обгърнали ръцете си, така, както ще останат през целия си съвместен живот.

„Двама“, картина от Бистра Винарова

След 9 септември дипломатическата кариера на Радев е прекъсната по политически причини, като му се попречва за всякаква по-нататъшна обществена изява. Оттук-нататък двамата живеят в сравнителна изолация. Житейският път на Винарова, с 10 години по-дълъг от този на Радев, приключва през 1977 г.

Автопортрет от Бистра Винарова.

Забравена или не, Винарова е оставила своята невидима диря в артистичния и исторически живот на България, както и Европа. Независимо, че доброволно прекратява кариерата си, тя достойно изживява своя избор да бъде неизменна спътница на своя съпруг, както и майка. Остава да я преоткрием.

От сп. „Жената днес“