„Преди няколко месеца обекта излиза от затвора. От излизането му от затвора до последния момент той не показа с нищо да се е приобщил към новата народна власт, а напротив поддържа старите си връзки с реакционни семейства и жадно поглъща чутите зловредни слухове, като същевременно ги и разпространява. Постоянно слуша радио Лондон и Нюйорк, като се възхищава от „смелоста” им да плюят разни нелепости по отношение на народното ни правителство”. Правописът в цитата е запазен.
Вляво: Картка историяу на политическия живот в България. Вдясно: Карикатура на Димитър Благоев и Христо Кабакчиев в „Българан“
Той е от донос срещу Александър Добринов, част от досието му в ДС. Добринов е арестуван по-малко от два месеца след 9 септември, той е третият арестуван подред от известните по онова време художници. Причината за ареста не е заради работата му като портретен карикатурист, заради която той има европейска слава. Причината са политическите му и социални карикатури и изображения, характерни с непримиримостта си към тоталитаризма под всякаква форма. Въпреки че не са център на творчеството му, поради изначално голямата му продуктивност, тези творби с политическа насоченост не са малко – те са стотици. И заради този дял от творчеството му Добринов става един от онези интелектуалци, срещу които започват репресии след 1944 г. Обвинението на новоустановилия се режим е, че арестуваните интелектуалци са отговорни за въвличането на България във Втората световна война… Много от репресираните от този период можем да открием в скиците на Добринов от затвора, в които проблясва тъгата на един гений.
След 9 септември, Добринов, по собствените му думи в едно писмо от 1949 г., е изхвърлен на „общественото бунище“. Той излежава присъдата си от две години в затвора, след което е изселен в Луковит. Изключван е неколкократно, след относително кратки периоди на „помилване“, от съюза на художниците. От тази организация по това време е зависел статутът на един художник.
По стечение на обстоятелствата само единадесет години по-рано творец като Добринов се е намирал в друга реалност, създадена от таланта му.
“Ние съветваме всички интелектуалци, които се намират в Рим, да се отбият (в изложбата)… там ще намерят и познаят изведнъж всички известни личности, на които Александър Добринов само с няколко линии е дал легитимност. Ще си послужа с баналната фраза и ще кажа, че всяка от карикатурите е говореща и иска да каже: “Колко е талантлив Добринов”.
Този отзив е на италианския “Il travaso del idee”, през март 1933 г. И това е един от многото изблици на критически възторг. Също и в Чехия, където карикатуристът утвърждава таланта си.
През 1937 г. Добринов открива изложба в Сърбия, рамо до рамо с художници, сред които Бешков и Божинов. Същата година в полската столица Добринов има самостоятелна изложба с над 150 творби, предизвикала възторжени отзиви.
Как трябва да бъде почетен пълноценно един творец? Като се припомнят върховите му моменти на тържество на таланта му? Или като се опише причиненото му от дадена обществена, политическа ситуация, която в даден момент го е сринала? Дали трябва да се започне от разцвета на този талант, за да се стигне до житейските низини, където които той е бил приземен насилствено?
Важно е разграничението между участ и съдба, каквото прокарва литературният критик проф. Божидар Кунчев. Може да се добави, че съдбата е определяна от таланта, а участта – и от контекста, в който творецът вирее (или залинява). Със сигурност, Добринов заслужава да се спрем на всеки един от тези ключови моменти. Отделно внимание заслужава въпросът за заточението му в Луковит, където комунистическият режим го изпраща заедно със семейството му. Изселването, повод на което е донос, се случва точно след излизането на Добринов от затвора. В града впрочем е оставен в забвение и Димитър Талев, който за разлика от Добринов после успява като по чудо да изплува житейски.
Голяма и важна тема е и творческото “мъждукане” на художника след 1944 г., опитите за оцеляване, които се изразяват в приемане на официални поръчки за например плакати свързани с консервната индустрия. И в Луковит Добринов ще положи всички усилия, тъй като трябва да се грижи за съпруга и син, с тази цел ще участва и в проект свързан с празнична украса на града.
Можем убедено да заявим, че тези поръчки са подаване на огризки на един талант. След бляскавите моменти на изложбените зали в Европа, осветени от таланта на художника; множеството портрети, които той прави на цяла една генерация европейски общественици, богаташи, знаменитости, артисти от различни държави. Пословично е майсторството на Добринов в пресъздаване на лицеви характерни
черти, но и в умението да вникне в човешката душа и да я изобрази с няколко щриха. Стъписващи с вещината си са контурите, чрез които постига това. Разбира се, христоматийна тема и е известната панорамна творба на някогашното знаменито кафене “Цар Освободител”, картина, побрала в себе си в кондензиран вид облика на една епоха и на нейните интелектуалци.
Нощ в килията, Софийски централен затвор, 1945 г
Първата рисунка на Добринов е шаржов портрет на майка му. Избуяващия талант, преодолява бедността, пречките, географските ограничения. За да се стигне до десетилетия по време на комунизма, в които Добринов е съзнателно пренебрегван като творец. След последната му самостоятелна изложба през 1941 г., едва 46 години по-късно творби на Добринов ще бъдат изложени, макар и на обща изложба. Две години по-късно следва самостоятелна изложба, 31 години след смъртта му.
Впрочем и преди 9 септември Добринов има мрачни моменти в биографията, свързани с варварските нрави в обществения живот. След атентатът в „Св. Неделя“ (тогава „Св. Крал“) той е арестуван, тъй като няколко дни по-рано излиза негова рисунка, почти пророческа за страшното събитие, и той е заподозрян, че е знаел за него. Художникът искрено негодува срещу отправните обвинения и вероятно двата месеца прекарани в затвора по обвинението са причина да потърси творческа свобода в Европа, и по-конкретно – в Чехия. Истинските страдания на Добринов започват след 9 септември, най-вероятно те са причина за влошаващото му се здраве.
Неговите малки по формат, същевременно големи като историческа значимост моливни рисунки на Добринов, са наречени от изследователите негова „лебедова песен“ като творец. Става дума за скиците му от Централен затвор от 1945 г., запазени в архива на семейство Добринови. Тези изключителни свидетелства за печалните събития от периода са поглед през ключалката към по-малко или повече унилите писатели като Змей Горянин, Дамян Калфов, Димитър Талев. Въпреки, че недвусмислено са предали скотските условия в затвора, тези рисунки са запазили достойнството на хората, които изобразяват. Някои от тях, например скицата на Талев, който стои замислен над сварено яйце загатват, че въпреки ужасяващите условия човек е способен да съхрани духа си.
Ако едно общество като днешното е безсилно да промени събитията от миналото, то няма ли отговорност поне да „съживи“ и пренесе спомена жив отвъд себе си. Колко хора днес познават Добринов като творец и биография? Едно от малките изключения за съхраняване на паметта за него беше изложбата по повод 120 години от рождението на художника през 2018 г. На нея беше показан спиращ дъха на съвременника огромен масив от карикатури и шаржове от периода 1915-1958 г. Бяха изложени и най-ранните творби на художника, за които, ако нямаше обозначение, човек трудно би предположил, че са от годините на непълнолетието му. Самата изложба бе съпроводена от издаването на ценен, богато илюстрован и включващ детайлни тематични текстове каталог, станал факт поради подкрепата на наши и чуждестранни галерии (художникът и до нес е познат извън България и негови творби се пазят от чуждестранни музеи). Изложбата подхождаше на творец като Добринов – изумително продуктивен, талантлив, магьосник на фините, пестеливи линии, както го определят множество критици.
Всеки текст за личност като Александър Добринов неизбежно ще се раздвоява между жизненото начало и онзи печален сюжет, в който се превръща животът му след идването на тоталитарната власт. Защо всъщност карикатурите на Добринов са етикирани като носещи “мерзко съдържание” от режима? Тези от тях, които вероятно са се сторили особено обидни на новата власт, са множеството му карикатури на български комунисти, например – на Димитър Благоев. Тази критическа линия започва след раздялата му като автор със сп. „Червен смях“ (където впрочем е работел и близкият му приятел Смирненски).
Една от карикатурите на Добринов изобразява Ленин, опитал се да влезе в рая, но натъкнал се на надпис: “Вход за болшевики строго забранен! От задгробния Цент. комитет на руските соц. революционери“.
В друга карикатура Сталин е изобразен като летящ обект с ангелски крила, сеещ гробищни кръстове. Добринов очевидно е бил безпощаден. Погледът му е виждал с десетилетия напред. Не бива да забравяме също така, обаче, че същият този Добринов, когото български комунисти наричат “изразител на идеите на фашистката буржоазия”, е осмял и Хитлер в една от своите карикатури. На нея диктаторът със свирепо изражение на лицето, държи в ръцете си въже, с което е пленил гълъба на мира.
Каква по-голяма далновидност от заекващия, но говорещи уверено в рисунките си художник – да провиди печалната същност на два тоталитарни режима, белязали епохата, както и собствения му живот. Пряко доказателство за това визионерство, за което той по-късно бива безмилостно наказан, е една карикатура от 1925 г. в хумористичното списание „Скорпион“. Под заглавието „Фашизъм и болшевизъм“ стои следният текст: „Две окървавени знамена, които още продължават да се развяват за провокация на целия род человечески…“.
Правилни са били наситените с мрачно предчувствие съвети на близки към Райко Алексиев да замине в чужбина преди 1944 г. Така може би е трябвало да постъпи и Добринов, но талантливите художници, още повече – карикатуристи, вероятно не са съзнавали колко опасни са изглеждали в очите на сдобилите се с власт. Несправедливо постепенно се забравят не просто творци като Добринов (разбира се и като Алексиев!), но и техния дух и послания на личната им съдба.
Въпреки превратностите на съдбата, Добринов успява да се утвърди и остава най-талантливият ни портретен карикатурист с ранг от световна величина. За съжаление обаче обществено-политическа реалност подрязва крилете му, като и до днес той няма нито един достоен последовател.
