Художничката се преобразява в Париж. Облича се в черно и не слага грим, за да не отвлича вниманието
от творбите си
Зад този псевдоним се крие Михаела Дановска, която продава картини за десетки хиляди евро
Вече цяла седмица една от най-обсъждани теми в България е изложбата на българската художничка Ода Жон и вечерята пърформанс, с която тя я откри.
Това не е първият подобен пърформанс, нито пък първата скандална творба в България. Не се случва за първи път и публиката да е предизвикана от нечия творба, но такъв широк отзвук на всякакви нива досега не е имало. Стигна се дотам, че дори министърът на културата трябваше да обяснява и оправдава изложбата, поискаха се оставки на директорката и кураторката на Националната художествена галерия. С модерното изкуство изведнъж се конфронтира дори и онази част от гражданите, която не е много сигурна иначе къде точно се намира галерията и какво точно е пърформанс.
Гугъл буквално прегря от търсене на името Ода Жон. То не излиза от медиите. А покрай изложбата на българката, живееща във Франция, се заговори за война на клики, за битка за предстоящото биенале във Венеция, за спорове кой да оглави НХГ. Бившият министър на културата се изказа остро срещу пърформанса за разлика от своя наследник на поста. Художниците също се изправиха от двете страни на барикадата.
Завръщането на Ода Жон в родината буквално взриви статуквото. Тя обаче запази пълно мълчание и категорично отказа да дава каквито и да е изявления. Но коя е загадъчната художничка със странното име?
Ода Жон всъщност се казва Михаела Дановска. Родена е на 13 ноември 1979 година в София. Баща ѝ е художник. Когато е на 13 години, родителите ѝ я изпращат в училище по системата “Валдорф” в Хайделберг.
Тя обаче не успява да се адаптира – не говори немски и е взела със себе си флумастери, за да се изразява с картини. Но флумастерите са направени от пластмаса и са забранени в тези училища, които са издигнали екологията в култ. Връща се обратно в София, но не задълго. На 17 г. е приета да следва в Академията на изкуствата в Дюселдорф в класа на Йорг Имендорф.
По това време Имендорф – един от най-именитите ученици на Йозеф Бойс, е на върха на славата си. Бойс и Имендорф са смятани за творците, оставили най-сериозен отпечатък върху следвоенното германско изкуство.
Учителят на Михаела е по-възрастен от нея с 34 години, но е привлечен силно от българката. Нарича я “моята Мадона” заради чистите ѝ красиви черти и вижда в нея обещаващ творец.
“Това беше среща повече между двама художници, отколкото между мъж и жена”, разказва за онзи период Михаела Дановска. Когато завършва академията, Имендорф ѝ подарява името Ода Жон.
Жон на френски е жълто, а това е любимият цвят на художника. Ода пък идва от старонемски и означава защитница на наследството, богатство. Той дори ѝ рисува паспорт с това име и образа ѝ. “Този паспорт е една от най-ценните ми вещи, винаги е с мен”, сподели пред Би Ти Ви художничката.
Двамата се женят, когато тя е на 20, а той на 54 години. “Родителите ми първо бяха шокирани”, разказа Дановска пред Би Ти Ви. Но семейството ѝ приема постепенно съпруга ѝ, той идва често в София, за да рисува. През 2001 г. им се ражда дъщеря – Ида. Малко след това започва един от най-тежките периоди за младата художничка.
Имендорф е диагностициран с ALS – нелечима и смъртоносна мускулна атрофия.
Следващите 7 години семейството води отчаяна битка за живота му. Търсят лек дори в Русия и България. Състоянието му обаче се влошава, в края на живота си е в инвалидна количка и не може да рисува сам. Успява обаче да придвижва компютърна мишка и да скицира идеи за творбите си, после с помощта на свои студенти ги нанася на платното.
“Възхищавах се на тази сила и неуморна воля да твори докрай каквото и да се случва”, споделя съпругата му в едно от редките си интервюта за този период. Тя не обича да говори за миналото. Не толкова, защото е свързано и с пикантни статии за личния живот на Имендорф в последните му години. Отчаян от болестта, художникът се впуска понякога в бурен живот, дори го залавят в оргия с проститутки и солидно количество кокаин, заради което е осъден условно. Жълтата преса е по следите на Михаела и дебне за реакцията ѝ. Тя обаче запазва пълно мълчание и остава плътно до съпруга си. Придружава го навсякъде, почти е спряла да рисува. Това е и втората сянка от онзи период. Съзнава, че името Имендорф винаги ще я преследва и тя никога няма да се наложи като художник заради славата на съпруга си.
През 2007 г. Имендорф губи битката с болестта. Ода Жон е само на 27 години, а е вече вдовица и има малко дете.
Въпреки че е един от най-продаваните художници, Имендорф съвсем не е богат. Болестта е изчерпала голяма част от спестяванията му. Негов незаконен син започва люта битка за останалото му наследство. Ода съзнава, че трудно ще намери свое място в този град и винаги ще е вдовицата на Имендорф. Затова взема дъщеря си, два куфара и албум с рисунки и се мести в Париж.
“Човек се ражда много пъти и умира много пъти”, казва художничката днес.
“В Париж познавах само един човек – моя съученичка. Тя ми помогна. Записах Ида на училище, а себе си – на курс по френски”, разказва Ода Жон. Още в първите седмици близки ѝ уреждат среща с галериста Даниел Темплон, който представлява Рой Лихтенщайн и Анди Уорхол. Показва му рисунките си. Той ги обсъжда със сътрудниците си и още същия ден ѝ предлага да ѝ организира изложба, ако успее за месец да нарисува достатъчно картини. “Рисувах денонощно, изпивах литри ободряващи напитки, за да не спя”, споделя Ода за този период.
Изложбата минава с огромен успех – всички нейни картини, рисунки и скулптури са продадени на цени между 30 000 и 45 000 евро за произведение.
Това е и моментът, в който новата Ода Жон се ражда. Тя дори външно се преобразява. Облича се в черно, не слага грим. Не иска външният ѝ вид да отвлича вниманието от творбите ѝ. Иска изцяло да се възползва от това, че в Париж никой не я познава, не я свързват с името Имендорф, нито я дебнат за пикантни подробности. Интересуват се само от картините ѝ.
Днес, 11 години по-късно, Ода Жон продължава да е любима на парижката публика, картините ѝ се откупуват още преди откриването на изложбите ѝ, а успехът ѝ е неоспорим. Преоткриват я и германските медии, за които тя вече не е само младата вдовица на Имендорф, а художничка със световна кариера. Картините ѝ привличат, вдъхновяват, замислят и отблъскват едновременно. Тя рисува предимно хора, но те често нямат лица, а са плетеница от органи и крайници. Винаги имат втори план, картина в картината.
Огряно от щедро слънце русо дете е клекнало върху мраморна колона насред лазурно небе. В ръката си държи спринцовка. Или жена, която нежно прегръща и целува мъж, чието лице е кафява безформена маса. Женско лице в близък план, от носа се стича кръв, а четката я размазва по устните като червило. “Рисувам онова, което е под повърхността, онова, което ни боли, изследвам го докрай, но с нежност и любов”, обяснява тя.
Критиците често казват, че Ода Жон показва онова, от което ни е страх.
Но германският ѝ галерист Михаел Фукс не е съгласен. Човек, който рисува така, не изпитва страх, заявява той.
За свой най-доверен съветник и най-честен критик Ода Жон приема дъщеря си Ида. “С нея е интересно да си говори човек, тя наблюдава рисуването ми от съвсем малка и знае кога и какво съм почувствала”, споделя художничката. Ида Имендорф днес е модел, снима се на корицата на десетки световни издания, но смята да се занимава с моден дизайн.
Като дете художничката се е снимала в реклами на БГА Балкан
Освен с дъщеря си Ода Жон рядко говори за картините си.
Смята, че казва всичко с четката си. Продължава да прави и скулптури.
Последната ѝ творба е “Прегръдката” – бронзова статуя, която отдалеч прилича на Пиета, но като се вгледа човек, вижда, че двете фигури са на една възраст и устните им са слети във вечна целувка. Скулптурата в момента обикаля България, като идеята е да се появява на различни места сред природата и така всеки път да оживява в нов контекст. Посветена е на вечната любов и желанието на Ода е тя да остане завинаги в България в знак на обич към родината, към която тя винаги се завръща.
Скулптурата “Прегръдката”
Боил Банов: Цензурата свърши преди 30 години
На 22 ноември под патронажа на Френския културен институт в България за първи път у нас се откри голямата ретроспективна изложба “Сърцевина”, подготвена специално за залите на Националната галерия “Двореца” от Ода Жон с куратор Надежда Джакова. Според договора между галерията и авторката същата вечер в Балната зала, в която няма експозиция, се организира пърформативен коктейл, назован “Вечеря – натюрморт”.
Часове по-късно точно този коктейл предизвика крайни реакции. С коментари в социалните мрежи и пред медиите се включиха десетки хора – и такива, които се занимават с изкуство, и други, които не бяха разбрали нито какво се е случило в галерията, нито каква е идеята на пърформанса.
Заговори се за “голямо плюскане”, за пошли трапези в храма, които обиждали статута на галерията.
Пърформансът коктейл, наречен “Вечеря – натюрморт”
Какво се случи всъщност в четвъртък – художничката Михаела Дановска кани лично 100 души, сред които и много чужденци, долетели специално за събитието. Поводът е откриването на изложбата “Сърцевина”, която може да се види до 13 януари.
Преди изобщо масовата публика да разбере коя е Ода Жон и какво е посланието ѝ, бяха издадени присъди – и на нея, и на екипа ѝ, чуха се дори гласове с искания за оставката на шефката на галерията Яна Бубнова.
“Идеята е на авторката и тя пое всички разноски. Нае специална фирма за кетъринг. Нищо не е приготвяно в галерията. Месото е символ на телесното и е противопоставено на романтичното – в случая балната зала. Така художничката подчертава посланието на своето изкуство по един сюрреалистичен начин. Темата на нейната изложба е за болезненото съществуване на жената. За жената като обект на употреба. Затова беше и тази провокация. А не повод да се “наплюскаш. Уви, самата Ода Жон усети това болезнено съществуване – на жената – при тази реакция към нейния прием”, коментира Бубнова.
“Цензурата в България свърши преди 30 г., няма да я върна. Ако сега санкционирам художник или директор на галерия за това, че е бил провокативен, ще влезем в аналите на Европа и ще отворим нова интересна тема. И ако свободната журналистика е огромен проблем за България и Европа, то отдавна не говорим за цензурата в изкуството, защото тя вече е забравена”, коментира пред Нова тв министърът на културата Боил Банов.
Предшественикът му на поста Вежди Рашидов обаче изрази по-различна позиция. Подкрепи напълно тезата на Банов, че цензурата е недопустима, но според Рашидов мястото за подобен пърформанс не е държавната галерия.
“Никой не е казал, че трябва да се забрани изложбата, направихме от мухата слон, унизихме една директорка, вкарахме министъра в обяснителен режим”, заяви пред “Труд” Рашидов.
