„Америка също е една заблуда, най-грандиозната от всички. Бялата раса вярва – с цялото си сърце вярва, – че е в правото си да вземе тази земя. Да избива индианци. Да поробва своите братя. Ако има някаква справедливост на този свят, тази нация не би трябвало да съществува, защото е построена върху кръвопролитие, грабеж и жестокост” – думи на чернокож в началото на XIX век в „Подземната железница” на Колсън Уайтхед (Лист, превод Ангел Игов).

Така там наричали мрежата от скривалища и помагачи, по която избягалите роби се придвижвали към свободни щати.

Романът получи куп награди, вкл. „Пулицър”. Разказва за млада негърка робиня в памукова плантация. Баба й е пленена в Африка и продадена: „88 души за 60 сандъка ром и барут” – цената. Момичето бяга с друг роб, спасяват се в „подземната железница”. Под маскирани капаци се слиза по каменни стъпала до спирките. Като в метро…

Но момичето има демон. Ловец на глави, той я преследва до дупка. Буквално. До последните такива стълби. Главозамайващи превратности като в американски филм… Уайтхед е чернокож писател. Превъзходен разказвач. Спасил е романа от всякаква сълзливост. Нищо от „Чичо Томовата колиба”. Зловещ натурализъм, в който подземната железница стои като действителна.

Западни икономисти изчислиха, че капитализмът щеше да е невъзможен без търговията с роби. Уайтхед съобщава формулата: „пари, от които се раждат пари”. Него го награждават, за разлика от Хариет Бичер Стоу. Било каквото било.

Обаче. Бива някой да преведе „Сладост и власт” на Сидни Минц. За това как захарта от луксозна подправка става евтина калория. През ръцете на карибските роби. Преображение, изкривило икономическите отношения, та днес земеделието се субсидира. Една от причините за това. Робството ни преследва. Минц е американски антрополог… Шосето в романа с обесени край него роби наричат „Пътека на свободата”. Американизмът не е от днес.

От Книжен ъгъл