Кольо Манев имаше същата къдрава и рошава прическа и като млад, само не беше побеляла. Идваше си от Париж всяко лято, родителите му живееха в махалата, на ул. „Мургаш“.
Манев си идваше с някакво „френско гадже”, руса, с дънки (тогава едни дънки правеха впечатление), която май беше холандка. Ние ученици в началното училище го гледахме с благоговение.
Тогава беше обичайно хората да се чудят как така някой живее в Париж, пък си идва свободно. Има обяснение, някои неща се научават по съседски…
Баща му арх. Манев е пратен да учи в Париж преди войната от родителите си учители от Чирпан. Завършва и се прибира. Когато у нас режимът се затяга, новосформираните служби на комунизма проявяват интерес към него – като как така е учил в Париж и какви ги е вършил там? Ахритектът обяснил, че поддържал връзки с комунисти. И извадил една снимка, с която ги заковал – той и Морис Торез, лидерът на френската компартия по онова време. Заедно пили по парижките кръчми и ходели по жени. Ама той това не го казал, изтъкнал дейности по Съпротивата срещу фашизма… Тая снимка му отворила всички врати, почнали да го канят по трибуни като пръв приятел на лидера на френската компартия.
После ходил да работи в Тунис, оттам уредил синът му да учи в Париж. И Кольо Манев останал там.
Имаше един ранен негов пейзаж, рисувал го още като студент в Художествената академия в София, висеше на стената у мой съученик, съсед на Маневи. Кольо понякога звънеше у съседите да си види картината от младежките години, сякаш да опознае себе си.
Nicolas Manev… Френски живописец, космополит, обикаляше света, но си остана българин. Чирпанлия. Както гласи местната поговорка – „Една чирпанска сватба е едно малко македонско въстание“…
Направи музей галерия в родния си Чирпан и я подари на общината. Сега по негова воля в Чирпан ще го погребат.
И остават 3000, ли, картини, пръснати по света.
