„Четвъртата световна война вече е в ход” – има глава с такова заглавие в „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?” на Васил Проданов (изд. „Захарий Стоянов”).

Щуротия някаква, тъпа конспиративна теория? Проблемът е в името на автора. Той вече показа, че може да премисля системно и исторически току-що случващото се, без предпоставяне на ценности и идеологеми. Той брои студената война за война, платена от победените жестоко. Само за пример: България стигна равнището на 1989 г. много по-бавно, отколкото равнището на 1939 г. след Втората световна.

Нова надпревара във въоръжаването, хибридни войни, кибервойни, робовойни, космически оръжия… Както и да го наречем, броят на убитите във военни конфликти през 2015 г. е 167 000, а на бежанците от войни 46 милиона. През 2016 г. САЩ са хвърлили 26 171 бомби в седем държави, без да са им обявили официално война.

Светът върви към деглобализация, към рентиерски и неофеодален капитализъм, към четвърта индустриална революция, екологическа и биомедицинска криза… Къде сме ние? На много лошо място.

Няма да се намери журналист, който да попита Проданов за готвения военен конфликт на това място. Както няма кой да интерпретира народопсихологически компрадорския дух на нашенския преход.

Ние сме и в Европа. Проданов сервира съпоставителен прочит на края на двете римски империи обединителки на Европа и на днешното състояние на ЕС. И гради 5 сценария за бъдещето на Съюза. Дава най-сериозна вероятност на сценария „разпад на ЕС”.

Всеки е в правото си да вижда света както му изнася. Картината тук е изрисувана върху факти и литература. Тях също всеки е в правото си да подбира както му изнася. Интригуващото е, че някой го прави на български.

А четящият не е четящ, ако предпочита розовата картинка, а тезата „дошъл е краят на историята” едва ли вече се приема от някой като нещо различно от кръгла глупост. Сигурното е че следващите поколения са не по-малко от нас прокълнати да живеят интересно.