Той е безспорният майстор на бароковата епоха и оставя трайни следи у поколения художници след него. Изложба във Франкфурт на Майн търси отговор на въпроса откъде Петер Паул Рубенс е черпил мотивите

за своите картини.

Талантът му не е вроден. Той е шестото от общо седем деца на адвоката Ян Рубенс и съпругата му Мария Пейпелинкс от Антверпен. Заради религиозните преследвания по онова време, семейството му е трябвало да бяга. Така младият Рубенс се ражда на 28 юни 1577 г. далеч от Антверпен - в Зиген (днешна Германия). Едва след смъртта на бащата семейството се връща в Антверпен, където младият Петер Паул Рубенс известно време е паж на местна графиня.

Пътят към успеха

Но Рубенс е искал да постигне повече - и най-много от всичко е искал да рисува. Той започва да изучава занаята при такива корифеи за времето си като Тобиас Верхахт, Адам ван Ноорт и Ото ван Веен. Петер Паул е на 21 години, когато го приемат в Гилдията на Св. Лука - задругата на художниците в Антверпен. Две години по-късно той заминава за Италия, където става придворен художник на херцога на Мантуа.

"Присъдата на Парис", около 1639 г.

Там той започва да се интересува от архитектура и изучава произведенията на античността, което слага траен отпечатък върху цялото му по-нататъшно творчество. Тъй като майка му се разболява тежко, през 1608 година Рубенс се връща в Антверпен. Междувременно славата му на надарен художник е стигнала и до родния му град и местната градска управа прави всичко възможно да го задържи: засипват го с примамливи предложения за работа, обещават му да го освободят от данъци и му предлагат да стане придворен художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които управляват нидерландските владения на Хабсбургите. Рубенс приема - решава да остане и става богат.

За това свидетелства и къщата на фламандския художник, която днес е превърната в музей. В този палат, проектиран от самия Рубенс по модела на италиански дворец (Palazzo), се е помещавало и ателието на художника. В него той е осигурявал работа на 100 души едновременно. Работа е имало за всички, защото самият Рубенс не е смогвал да изпълнява всички поръчки, които е получавал. Често той само е нахвърлял проекта, а самото изпълнение на картините е предоставял на сътрудниците си. Сред тях личат имената на такива известни художници като Антонис ван Дайк, Франс Снайдерс или Ян Брьогел Стария.

"Пан и Сиринкс", 1617 г.

Рубенсовата "запазена марка"

Ярките блестящи цветове, точните пропорции, фигурите в движение и - не на последно място - пищните женски тела с класическата "рубенсова форма" се превръщат в негова запазена марка. Все по-често той започва да рисува за аристокрацията, включително за френската кралица Мария Медичи и нейния син Луи 13-ти или пък за английския крал Карл Първи.

Рубенс се чувства добре не само в ателието си, а и на политическата сцена. Така той става съветник и парламентьор на кралските дворове в Мадрид, Париж, Хага и Лондон и дори е смятан за един от най-добрите дипломати за времето си. Така например сключването на примирие между Испания и Англия е негова лична заслуга. Нито един друг художник не е имал толкова силно и толкова пряко влияние върху политиката, колкото Рубенс.

Все повече неговите търговски и политически интереси започват да се преплитат: личните му контакти в областта на изкуството често му помагат на дипломатическото поприще и обратното. Но след 1630 година той отново се посвещава основно на изкуството.

На 30 май 1640 г. Рубенс умира в родния си Антверпен, измъчван през последните години от живота си от подагра. Той е погребан в местната катедрала Св. Якоб. След неговата смърт вдовицата му Хелена Фурмент възлага на Йохан Бокхорст, който е бил един от най-близките сътрудници на Рубенс, да дорисува недовършените му произведения.

С драматичните си и едроформатни картини Петер Паул Рубенс оставя толкова силен отпечатък върху европейското бароково изкуство, колкото никой друг художник преди или след него.