Получихме документите за отношенията със СССР

„Говорят някои хора, кога най-сетне ще стане това обединение за да няма недостиг на електроенергия, на суровини, на торове и т.н. … могат да се създадат готовански настроения у някои хора да се смята, че на гърба на Европейския съюз ще решим нашите трудности и ще живеем по-добре, отколкото сме живели досега” – не е предприсъединителна мъдрост. От 1964 г. е и вместо „Европейския” е казано „Съветския”.

По повод на предложението на Тодор Живков „за по-нататъшно сближение” с него от 4 декември 1963 г. Искра Баева и Евгения Калинова осветяват случая в „16-а република ли?”, но основните страници са заделени за „документи за българо-съветските отношения след Втората световна война” (изд. „Изток-Запад”).

Тук е и стенографският протокол от пленума на ЦК на БКП от тази дата. Основната тема е икономиката. До 1980 г. трябваше да прекрачим в комунизма, но било ясно, че няма как да стане със собствени ресурси. И Живков предлага: Не че ще ставаме съветска република, ама да предложим на Москва, че да имат по-така отношение към нас.

„Суверенитетът народът го разбира да има за ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа” – хитрецът Живков пред своите.

Хитрецът Хрушчов пред него: „Вие искате България да дойде при нас, защото имате по 30 кг. месо на глава от населението, а ние имаме по 45 кг и ще дойдете при нас да ядете по 45 кг”. България получила нефт и пари.

Но Брежнев се вързал. През 1973 г. Живков му припомнил за онова предложение, той се трогнал, дал още пари и нефт. За малко да се върже и Черненко, но се спомина скоропостижно.

„Практикуваното от Живков „търгуване” с националния суверенитет на страната е срамно и недопустимо”, оценява историчката Баева. Такова предложение имат и словашките комунисти, преди да се върнат в Чехословакия, и чехословашките през 1964, и поляци…

Влязохме в ЕС с Живковото разбиране за суверенитет, декорирано с „ценности”. Историята се пише от победителите. Кои ли ще са следващите?