Двойка млади пенсионери, Емил и Жюлиет, се сдобиват с къщата на мечтите си – на спокойно място, насред гората. Точно каквото им трябва. Без обаче да са предвидили внезапното посещение на съседа си, лекаря Бернарден, който идва да им се представи, от добро възпитание, мислят те, но остава цели два дълги часа, по време на които се изразява, кажи-речи, само със звукоподражания.

Нашата двойка проявява чудеса от въображение и усилия, за да поддържа разговор, в който успява да му изтръгне единствено „да” и „не”. На другия ден той отново потропва на вратата им и хайде пак два часа монолози от тяхна страна. След това всеки ден, в същия час, същото тайнствено и неразбираемо посещение.

Какво иска този човек? Този толкова досаден и тъй неразговорлив човек? И как, по дяволите, да се отърват от него? Двойката влага цялата си енергия и въображение, за да се опита да избегне това обезпокоително присъствие – нищо не помага. А и нахалният съсед става агресивен, когато му противоречат. Това е началото на една зловеща история, която се разгръща с присъщото на Амели Нотомб чувство за абсурдната ситуация – за най-голямо удоволствие на читателя.

А след това идва един момент, в който стопанинът, без да си дава сметка, започва да говори на доктора „разпалено като Цицерон при първата му реч против Катилина” (известна със знаменателния въпрос: „Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?”).

Докога наистина ще прави това досадният доктор? Така започва пък изненадващия, както винаги при нашата авторка, край на все същата зловеща история.

Амели Нотомб

Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.

Родена е през 1967 година в Кобе, Япония, в белгийско аристократично семейство. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“. Амели Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 година. Романът „Нито Ева, нито Адам“ е отличен с награда Флор през 2007 година. „Любовен саботаж“ се нарежда сред ранните произведения на ексцентричната авторка и печели Наградата за призвание и Шардон При.

През 1999 г. на Амели Нотомб й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“. Деветнайсетият й роман носи заглавие „Форма на живот“ и е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010). Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света. Повече от две десетилетия успехът не я напуска и романите й неизменно са на челните места по продажби.

След Хигена на убиеца, екранизиран през 1999 г. от Франсоа Руджери с Жан Ян и Барбара Шулц в главните роли, и Изумление и трепет на режисьора Ален Корно със Силви Тестю, Синята брада е третият роман на Амели Нотомб, който ще оживее в киносалоните. Издаденият в България роман Любовен саботаж е превъплътен в театрална пиеса и опера.