„И у двамата липсваше зрелост – с времето ставаше все по-ясно, че те няма да я достигнат. Нито сериозността на Блок, нито огромната ерудиция на Бугаев не премахваха впечатлението за инфантилност. Всичко това беше вместо зрелост, но съвсем не тя самата.

И у двамата имаше чисто детски страни, но различни: от Блок надничаше дете замислено, упорито, уплашено, озовало се самичко на непознато място. У Боря се спотайваше галеник, фантазьор, сърдитко, нехранимайко, ту наивен, те преструващ се на наивен. Блок слабо познаваше детското у себе си, Боря го познаваше прекрасно и го подчертаваше, парадираше с него” – Александър Блок и Андрей Бели (Борис Бугаев) в „Живи образи” на Зинаида Гипиус (изд. „Изток-Запад”).

Гипиус от руския Сребърен век – началото на ХХ-я, златният е Пушкиновият. Портрети на Блок, Брюсов, случаят Распутин, Розанов, Сологуб и други. Пределно личната оценъчност е защитена бляскаво. Литературен връх в целия смисъл. Чехов в две и половина страници, но какви! И драмата в „Петербургски дневници” (изд. „Прозорец”).

От 1914 до 1919 г. когато емигрира. Войната и революцията. Гледната точка на неприемащия. Важна, защото всяка революция е приемащи и неприемащи.

Гипиус ще напише през 1923 г. в „Живи образи”: „Нима руската история не е страшна приказка? Дълга и незавършваща е днешната, комай най-страшната. Но колко е изумителна вчерашната, която я породи”. Буквално диалектично, трезво, избистрено през пределно интелигентното литературно перо.