Шарл Азнавур изигра своя театър. По френски с арменски произход. Започна 15 минути след осем вечерта. Тръгна си час и половина по-късно. Не излезе на бис. Просто изигра, изпя, живя в един исторически спектакъл. Защото на сцената в „Арена Армеец София" в четвъртък вечерта бе поет, композитор, писател и певец, артист, който е пред публиката от 1933 година.

И който днес е на 93.

Времето, хората, които бяха в залата бяха различни и все пак преобладаваха тези с вкуса към шансона, към баладите от миналия век.

И останаха разочаровани искащите да се върнат там. Просто вече не е XX век. И Азнавур може да ни изпее някогашните си хитове, но в тях тежи и времето и онази тъга, която се натрупва в човека, в гласа. За която може и да се пее и да се говори.

Спечелиха тези, които разбират френски, защото Азнавур разказваше и превод нямаше. Самият той подчерта, че е преди всичко поет. И артист от вариетето. Но театърът беше качествен. На сцената беше поет с великолепни музиканти.

Общо осем облечени в черно. Азнавур също, но единствен с червени чорапи. И приглушения от годините глас се събуждаше, проблясваше и разтърсваше с много добро чувство за хумор, независимо, че може би така е по сценарий. Запазен интелект, умение да се шегува със себе си, но и с критиците. Добър актьор.

И хитовете като „Париж през август", „Тъжна Венеция" звучаха вече съвсем различно. Много по-богати с натрупания опит и естетска тъга.

И с деликатното извинение, че трябва да седне понякога, че трябва да погледне в монитора пред себе си за текстове.

А дали действително имаше нужда? Може би да, може би не. Песен след песен, история след история.

Да видиш и чуеш Азнавур на живо!

Шаблонно е да се каже легенда, но си беше така.

Дори когато премина на руски в „Живот от любов".

Час и половина в четвъртък.