Мерсия Макдермот: „Написах „Ален мак самотен” за британските читатели с двойна цел – да им предоставя информация за историята на България, както и да подчертая някои аспекти на тактиката и стратегиите, възприети от партията на Благоев, които са свързани с настоящите проблеми на левицата и във Великобритания, и в други страни”.

Биографията на Димитър Благоев излиза в Англия през 2014 г. (изд. „Синева”, превод Лиляна Грозданова, корицата повтаря английската). Тя е четвърта българска на Макдермот, след книгите й за Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански.

Изданието ще мине в мъдро премълчаване, вероятно с изключение на тяснопартийни среди, но си заслужава. Името  Благоево се размина с „демократичното” „Разпни го!”. Не са се юрнали да прекръщават Благоевград, не са го изстъргали от фасадата на полиграфическия комбинат в София.

Има някаква официозна поносимост към него. Дали официозно лелеяната българска социалдемокрация не е причината? Нейното осъществяване няма как да мине без паметта на Дядото.

Сигурно ще е пресилено, че той е застлал пътечката на Ленин, но негова е първата марксистка организация вътре в Русия, която сменя философията на руската революция. Същото прави и у нас, но и синдикатите, те са неотделими от неговата партия. Тяхната централа обитава с партията Народния дом на Лъвов мост след 1913 г. Георги Димитров се ражда политик като синдикален водач…

Благоев е наричаното днес харизматичен. „Дядо” е от млади години. Многолюдното му семейство никога няма собствен дом. На погребението му излизат 200 000. Жена му Вела е общувала с Тургенев, основава у нас просветения феминизъм. Невероятно е колко биография се е събрала в техните животи.

Може да говорим за Макдермот всякак, но тя почва с: „България не е нито богата, нито могъща държава, но тя е дала на света дарове, които се безценни: азбука, която е превърнала мрака в светлина за безброй милиони, както и съзвездие от герои и героини, които въплъщават най-доброто от човешката мисъл и човешки стремежи”.