Пенелопе Крус: Рано ми е за втори „Оскар“
Пенелопе Крус представи в Мадрид филма Los Abrazos Rotos („Скършени прегръдки“), с който Педро Алмодовар напразно се опита да вземе „Златна палма“ в Кан. Което обаче съвсем не попречи на голямата актриса да изрази възторга си от режисьора. Първата испанка с „Оскар“ за поддържаща роля във филма на Уди Алън „Вики Кристина Барселона” продължава да бъде муза на Алмодовар.
В актива си родената през 1974 г . Пенелопе има роли на испански, английски, италиански и френски. През 2006 г. за първи път бе номинирана за „Оскар“ за главна роля във филма „Завръщане“, отново на Алмодовар, но тогава статуетката получи Хелън Мирън. За първи път Пе, както е известна в Испания, участва във филм 16-годишна, но за истински професионален дебют се смята ролята й във филма „Хамон, хамон“ на режисьора Бигас Луна. Светските хроники за връзките й с холивудски актьори и най-вече романсът й с Том Круз я превръщат в любимка на световните медии. Най-добрите отзиви обаче продължава да получава винаги за ролите си в европейски филми.
-Пенелопе, няма как да не започнем с „Оскар“-а! Къде е статуетката?
-Донесох го да си го оставя у дома, в Мадрид. От толкова разнасяне малко се е поодраскал вече, но нищо, така ми е по-ценен, нека има живот в него. Всичките ми приятели искат да го пипат, да го прегръщат и да го целуват, просто е невероятно. На контрола на летището в Щатите, като видяха, че има нещо суперстранно в багажа, им казах: „Нося един „Оскар“.“ /Смях/.
-Как си спомняш нощта на награждаването?
-Ами там е проблемът, че помня не повече от десет процента от цялата нощ. Бях страхотно стресирана. Веднага след като ми го дадоха, едва успях да се добера до един коридор, където да остана сама. Петнайсет минути не можах да спра да рева. Успях да се зарадвам на статуетката истински чак като премина първоначалната еуфория.
-Отново играеш главна роля, написана специално за теб от Алмодовар.
-Напълно съм наясно с привилегията да работя с него. Не само че съм на разположение на Педро, той е тоталният ми приоритет. Щом ми се обади, влизаме в процеса на репетиции, докато всичко е готово, за да започнем снимките. Това ми дава страхотна сигурност като актриса. Ако някой ме накара да избера един режисьор, с когото да снимам до края на живота си, нямам съмнения! Важен ми е не само в кариерата, но и в личния живот. Той е един от най-добрите ми приятели. Когато започнем снимки обаче, отношенията ни се променят. Близостта и топлотата не изчезват напълно, но все пак се превръщаме в режисьор и актриса, не злоупотребяваме с огромното доверие, което си имаме. И когато филмът свърши, автоматично отново се връщаме към приятелските си отношения – говорим си за банални неща от живота, клюкарим, смеем се.
-Алмодовар твърди, че доста е човъркал в личните ти емоции, за да постигне желаното. Вярно ли е?
-Много щедро е от страна на Педро да ми подари тази героиня, която е напълно различна от всичко, което съм правила досега. С нея нямаме нищо общо, може би единствено любовта към киното. В живота си тя дори не може да си представи да мечтае. Не само че няма с кого да сподели тези евентуални мечти, но и няма време да си го позволи. Изведнъж се отваря вратата на надеждата и когато изглежда, че героинята накрая ще полети, се оказва, че не е така. Тя е истински сървайвър. Не преставах да си я представям с един облак, надвиснал над главата й, където и да отиде. Някъде дълбоко в себе си тя знае, че нещата няма да се получат добре. Не е песимистка, но носи много дълбока рана. Опитва се отново и отново и не става. Толкова й съчувствах!
-Има ли нещо невидимо за зрителя, което те притеснява, докато работиш?
-За нас, актьорите, е много лесно да направим лош кадър, случва се и на най-добрите независимо от опита, винаги има какво да научиш. Но с възможността да се погледнеш отвън и да знаеш, че си го направил зле, и да искаш да се поправиш, без да си наясно кои са точните критерии... ах, направо ме побърква тази идея.
-Тежи ли ти промоцията на всеки нов филм?
-Не, въобще не ми пречи! Когато съм горда от това, което съм направила, и следователно не трябва да лъжа по пресконференции и интервюта, не ми е никакъв проблем. Ако филмът има дълъг живот, промоцията продължава с месеци, но това е напълно нормално и очаквано. Преди години буквално се състезавах със себе си, имах амбицията да работя колкото се може повече. Сега съм се променила, моят живот е много по-важен от самата кариера, не искам да направя огромната грешка да го пропусна. Ето тази година например вече не мисля да снимам друг филм.
-Съзнаваш, че двойката Пенелопе Крус-Хавиер Бардем е истинска атракция за медиите?Въпреки това дори не се появявате официално заедно.
-Каквото и да отговоря на въпроса за Хавиер, ще се получи страхотно оплитане, така че няма да го правя!
-Може би е доста рисковано, но има хора, които прогнозират, че с този филм може отново да бъдеш номинирана за „Оскар“.
-Аз още от първия не съм се освестила, а вие, журналистите, говорите за още един! Рано ми е за втори „Оскар“!
Ивайло Харалампиев, Мадрид, специално за „Класа“
