Преди дни редакторката на един американски забавен сайт с многомилионна аудитория, за който работя от време на време, ми възложи да напиша статия за истинските истории, вдъхновили популярни анимационни филми на "Дисни".

Извиках три пъти "Ура!", понеже ми беше писнало да разсъждавам върху селфита на Кайли Дженър по клин и лошите прически на холивудските звезди от времето, когато са били тийнейджъри.

За целите на новата задача направих сериозна предварителна подготовка, която ме върна в детските години.

Тогава "Приказките на Братя Грим" с твърди кафяви корици беше настолното ми четиво, а историята за дебелата прислужница Герта, която изяжда печените пилета за господаря и неговия гост, ми беше любима. А ми беше любима, защото и аз самата бях дебело дете и постоянно ми се ядеше. И то пиле, а не салата, защото иначе щях да предпочитам приказката за Марулка....

Беше ми интересно да препрочета народните приказки от 18 век, върху които "Дисни" са изградили захаросаните си фантасмагории.

Разбира се, в американския им вариант всички принцеси са пеещи таланти с Х фактор, както и страхотни красавици, макар че неестествено големите им очи навеждат на мисълта, че страдат от акромегалия.

Освен това установих, че "Дисни" умишлено са пропуснали възможно най-важните послания, които оригиналните текстове носят, а именно, че всички хора (и говорещи животни) са смъртни и страдат, че животът е нечестен и че, общо взето, светът е доста депресиращо място.

В оригиналната приказка за Спящата Красавица на Джамбатиста Базиле, например, главната героиня е изнасилена по време на коматозния си сън от разгонен крал и се събужда едва когато ражда неговите близнаци.

Логично, законната съпруга на краля направо превърта, когато разбира за изневярата на мъжа си, и замисля пъклен план, според който незаконните деца биват умъртвени, сготвени по сложна рецепта и поднесени на неверния й съпруг за вечеря. Ето ви една истинска история от "живия живот" за изневяра, наранено его и отмъщение.

В оригиналната версията зад тоталния хит "Замръзналото царство", принцеса Елза всъщност е Снежната Кралица, която е описана от Андерсен като стилно облечена социопатка с педофилски наклонности.

В "Снежанка" злата мащеха, в стремежа си да остане вечно млада и красива, се тъпче със сурови животински вътрешности, понеже си мисли, че яде черния дроб и бъбреците на доведената си дъщеря. В края на приказката е наказана брутално като е принудена да танцува с нажежени железни обувки, докато не се строполи мъртва от болка и изтощение.

Мулан не се завръща победоносно в родното си село, защото, за разлика от героинята на "Дисни", губи битката и когато се прибира у дома, заварва обичния си баща мъртъв, а майка си - омъжена повторно. Осъзнавайки, че вече няма за какво да живее, тя се самоубива.

Два дни след като предох статията, американската ми редакторка с фамилия, окончаваща на "-дзакис", ми я върна със следния коментар: "Избягвай думи и фрази като "изнасилване", "секс", "интимен акт", "насилие над непълнолетен", "обезобразен" и изобщо всичко, което по визуален начин навежда на мисълта за кръв, смърт и физическа разправа. И за сперма! И също в никой случaй не можеш да пишеш, че някой се е самоубил!"

Ама, чакай малко, Малката Русалка СЕ самоубива! Момичето е с очевидно сбъркана самооценка и има толкова нереалистична представа за човешките отношение и живота като цяло, че в крайна сметка не й остава нищо друго освен да сложи край на живота си.

Просто няма друг финал на приказката. Във всеки случай не и такъв, който би послужил вместо розови очила с пластмасови рамки за $9.99 на изнежената американска аудитория.

Да налагаш цензура върху разказването на класически детски приказки е само върхът на изкуствено създадения айсберг от забрани и фалшива политическа коректност.

Изглежда, че цензурата в електронните и социални медии все повече придобива чертите на един тлъст и вечно ухилен Ким Чен-ун. Процесът на евфимизиране на реалността се разраства право-пропорционално на опорочаването на същата тази реалност.

Заплахата от ислямизиране на западноевропейския свят е "мултикултурно обогатяване", дебелите са хора "с тежък кокaл", бедните са "граждани с финансови затруднения", гейовете са индивиди "с алтернативен начин на живот", а бременните са... стоп, не им отсъпвайте място в автобуса, понеже може просто да са "жени с тежък кокaл".

В резултат на това, цялата тази фалшива "Дисни" култура на златокоси принцеси и благородни пеещи чайници и снежни човеци се налага като норма върху пишещите братя и сестри.

Нe съществува секс без любов, всички бебета са сладки, хората по природа са добри (просто хроничният запек и злата учителка по химия в седми клас са ги направили серийни убийци), а ако някой е взривил 15 човека, това е, защото е силно религиозен или просто е имал лош ден.

А совите не са това, което са. Дейвид Линч просто не е съзнавал колко политически коректно звучи днес култовата реплика от култовия сериал от 1991-ва. Понеже днес совите са ... врабчета. Или бели гълъби - птиците на мира и добротата.

Защо ли ми беше изобщо да се оплаквам от статиите за дупето на Кайли Дженър в прилепнал спортен екип?! То е поне такова, каквото изглежда - закръглено, секси. Но само до момента, в който редакторката не звънне и не каже: "Кайли Дженър ще прави политическа кариера, така че тя вече официално няма задни части!"