Б.р. - Документалният филм на Андреа Саймън за сценариста и писател Анжел Вагенщайн* “Изкуството е оръжие”, който ще бъде сред акцентите на започващия утре кинофестивал Cinelibri, вече предизвика полярни публикации, полемика в социалните мрежи и отзиви.

Константин Мишев: “Не познавам лично главния редактор на “Култура” Тони Николов. Харесвам много от неговите текстове. Изумен съм обаче от решението му да публикува откровено антисемитския текст на Димитър Камбуров “МАСТИЛОТО НА КИНОТО И ОБРАТНАТА СТРАНА НА ПОЧЕРКА”. Неговата критика на Анжел Вагенщайн и на американския документален филм на Андреа Саймън за него “„Изкуството е оръжие” можеше с малка редакция да стане съвсем приемлива статия. Три изречения обръщат иначе този не лош текст във фашизоидна истерия. Съвсем слабо познавам Камбуров, но бях останал с други впечатления за него.

Дори не ми се пише повече за американско-еврейските внушения в статията. Така не бива. И няма защо да се сърдим за гневната тирада на Румен Петков и Александър Симов в левия “Поглед” по повод на статията. Като им вдигнат така удобно топката, какво друго им остава освен да вкарат гол.”

Лора Йосифова: “Прочетох статията в (портал - б.р.) Култура. Нека да е грях на главния редактор, че вместо критична рецензия е напечатал антисемитски памфлет. Авторът е комплексар, косвено е участвал в подготовката на филма, уязвен е, че не е припознат в авторския колектив и тази злоба и обида се прибавя към най-примитивния му антисемитизъм, завоалиран в сложни умопостроения.

Истински талантливият автор на текстове използва ясен език за ясно изразяване на обективното си мнение. Да беше казал: “Яд ме е, че помагах на режисьорката да учи български. Яд ме е, че съм написал само две книги, а Вагенщайн си приписва 53 филма. Това е еврейска лъжа, те са 52. Мразя евреите, те се поддържат като свински черва и затова книгите на Вагенщайн са превеждани по света, а моите не. Мразя евреите, защото баба ми на село ме плашеше с тях и още ме побиват тръпки като чуя думата евреин. Не искам българското кино и литература да са представяни от човек с еврейско име, аз да не съм по-лош, ама-ха”.

Горе долу този текст щеше да спести това напразно разточителство на думи, чието предназначение всъщност е да прикрият първичен хейт и завист.

А аз бях през пролетта на предпремиерна прожекция на филма в Дома на киното. Салонът беше пълен с бивша номенклатура, сегашен ляв интелектуален елит и някои приятели.

Благодушната атмосфера в началото бе сменена от стъписване по средата и смразяване накрая. Лицата на присъстващите бяха изпънати от възмущение и смут. Тези хора никога не са могли и не са способни да чуват истината за тях, за тяхната идеология, управление и крах. Редки аплодисменти и втурване към изхода.

Вагенщайн пак успя да провокира, да скандализира и да изтръгне от илюзорната летаргия онези, които днес се надяват на късата памет на хората и отново идеализират годините на социалистическото строителство. А трябва да са му благодарни, че Вагенщайн, като верен техен другар, наистина спести доста страховити факти, които той несъмнено знае. Сърце не му дава да очерни Партията, той в края на краищата е неин предан член от повече от 75 години.”

От Фейсбук

*Анжел Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Автор е на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 държави. Филмът по негов сценарий “Звезди”, заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Сред най-известните му произведения са сценариите на филмите “Допълнение към закона за защита на държавата”, “Гоя”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Борис I”, “След края на света”.

Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда от съда на Царство България. Офицер е на френския „Орден за заслуги”, основан от президента Шарл дьо Гол след Втората световна война като награда за принос в антифашистката съпротива.

През последните години се посвещава на литературата и публикува романите “Петокнижие Исаково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай” (ИК “Колибри), преведени и издадени в цяла Европа и САЩ. Преди 1989 г. става член на Комитета за защита на гр. Русе, който е зародиш на опозиционните движения в онова време. Лауреат е на международни държавни и литературни награди, сред които международната годишна награда на парижката Сорбона за романа „Далеч от Толедо”, Европейската награда за литература „Жан Моне” за романа „Сбогом, Шанхай”.