Владимир Зарев е не само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг, отбеляза преди време авторитетното немско издание „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Той е автор на над 18 книги, между които трилогията „Битието", „Изходът", „Законът", на култовия роман „Разруха", на романите „Лето 1850", „Поп Богомил и съвършенството на страха", „Хрътката", „Хрътката срещу Хрътката", „Орлов мост" и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава интервюта и публикува стотици коментари по актуални теми от обществения живот. През 2013 г. излиза ТВ сериал „Дървото на живота", екранизация по романа му „Битието".
Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „Разруха" става бестселър в Германия и САЩ. Владимир Зарев е син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и съпруг на поетесата и драматург в Народния театър „Иван Вазов" Мирела Иванова. Писателят е редовен автор и в БГНЕС, винаги се е отзовавал с позиция по сложни и спорни въпроси от обществено-политическия и културен живот, за което му благодарим и му пожелаваме дълъг и ползотворен житейски и творчески път. В нашата агенция Владимир Зарев даде интервю пред Дияна Тушева непосредствено преди юбилея си, което поместваме с незначителни съкращения:
БГНЕС: Г-н Зарев, творчеството Ви е респектиращо, но не само като поредица от заглавия. Вие сте от тези писатели, които имат щастливия шанс да бъдат забелязани и оценени по достойнство. Може ли да наречем творчеството Ви „Така хубаво, мъчително, безкрайно", по името на едно от произведенията Ви?
Владимир Зарев: Човек и добре да живее навършва 70 г., това ме сполетя и мен. И тогава се случват няколко неща: от една страна миналото става все по-голямо, а бъдещето- все по-малко. Заедно с това сетивата на човек гаснат, но за сметка на това духовното му осезание става все по-силно и по-значимо. А колкото до „Така хубаво, мъчително, безкрайно"- това наистина е моето творчество. В него се съдържа един огромен копнеж за съвършенство. Признавам, че цял живот съм се мъчил да напиша съвършената книга и никога не съм успявал. А, може би, никой не го е направил, защото съвършенството е като хоризонта – колкото повече го приближаваме, толкова повече той се отдалечава. „Така хубаво, мъчително, безкрайно" е, всъщност, заглавие на една моя ранна книга с новели и изразява целия човешки живот. Защото той се състои от много премеждия, болка, понякога – страдание, и отново – радости и щастливи мигове. Това беше и моят живот дотук.
БГНЕС: В такива моменти човек иска не иска си прави равносметка. Каква е Вашата – на писател и на човек, който не е странил от нищо, което се случва в обществото? Защото някои Ваши колеги, много от които и талантливи разказвачи, предпочетоха съдбата на вътрешния емигрант...
Владимир Зарев: В момента на книжния пазар има 10 мои романа – трилогията „Битието", „Изходът", „Законът", романите „Разруха","Светове", „Орлов мост", „Лето 1850" , „Поп Богомил и съвършенството на страха", „Хрътката" и „Хрътката срещу Хрътката". Защо казвам това? Защото част от тях са писани преди промените през 1989 г. , но продължават да се купуват, което означава, че не спират да вълнуват хората. И е показателно, че съм говорил истината, дори в онези трудни, дори мъчителни за честните хора и за писателя времена. А в събитията от деня се намесвам основно по две причини: първо, защото те ме засягат, като мнозина мои съвременници и второ, защото отекват в мен и пораждат неотложна реакция. В диалозите си Платон говори, че има три възможни вида власт: тирания, олигархия и демокрация. Той казва, че демокрацията е най-съвършената форма на власт, но само при положение, че правилата се спазват. Но, когато това не е така, когато законите се нарушават, демокрацията, в сравнение с тиранията и олигархията, най-лесно преминава в анархия.
БГНЕС: Казвате „крадецът е героят на нашето време", „престъпникът е уважаван човек", „не успяхме с гражданското общество", „светът става все по-бездуховен..." Ако е толкова силна тази тенденция, връщаща часовника назад, според Умберто Еко, кое трябва да ни дава сили да продължаваме да четем, да мислим, да уважаваме ексцентричността на интелекта?
Владимир Зарев: Моята теза е, че тези 27 вече години ние не живеем в реална демокрация, а в една измислена, подготвена ни и добре обслужвана от всички партии анархия. Помните как лесно бе унищожена имунната система на държавността – съдебната система и сигурността, как бе корумпирана цялата политическа класа, която превърна политиката в най-лесния и доходоносен бизнес. В който нищо не влагаш – нито пари, нито усилия, нито умения, но преразпределяш непрекъснато огромни средства. Помните прословутата фраза, че всяка държава има мафия, но българската мафия си и има държава. Това се случи у нас. Този преход беше крайно необходим, дойде с възторзите на площадите, на хората, но след това не успя да сбъдне мечтите ни, това, на което се надявахме.
В този преход се случиха и много хубави неща, но ние изгонихме 2 млн. българи, предимно най-умните, най-способните, младите, които бяха бъдещето на нацията и на българския език, на който аз пиша... Тях ги няма. Моята надежда беше в гражданското общество, затова написах и книгата си „Орлов мост". Защото само несъгласието, усилието на всички нас, може да озапти тази истерично-алчна политическа класа. За жалост, гражданското общество не се случи. Според мен, по три основни причини. Първо, протестиращите не успяха да излъчат елит, тези стотина души, които да заменят старата политическа класа, на които всички ние да повярваме и да тръгнем след тях. Второ, нямаха кауза и не можаха да формулират онова послание, което да обедини българите. И третата причина – олигархията и политическата класа отново платиха и разделиха хората на добри и лоши, на наши и ваши, на червени и сини. Върна се омразата, ненавистта, а в такава атмосфера политическата класа се чувства най-силна.
БГНЕС: Мислите ли, че България може да се възроди отвътре? Твърде много са скептиците, които смятат, че промяната ще дойде само чрез външен катаклизъм. А ако си припомним и вазовите стихове: „Стреснѝ се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло – какво ще да му завещайш?"- не става ли твърде тревожно?
Владимир Зарев: Тези наши съвременници, които твърдят, че вече нямаме общество, са донякъде прави. Отвън нищо не може да ни помогне, според мен. Самият народ трябва да узрее и да пожелае промяна – ясна и категорична. Да намери тези хора или дори този човек, който да изведе страната от това отчайващо състояние. Икономически наблюдатели казват, че България би се оправила, ако вместо да се краде 70% от общото, както е сега, кражбата спадне на 30%. А това, което би преобърнало реално нещата, е гражданското общество-несъгласието и сплотеността на всички нас. Защото, ако политическата класа усети тази наша сплотеност, че хората са единни, че искат промяна, това би довело до обрат.
БГНЕС: Могат ли успехът и парите да заместят простото човешко щастие? Как е при Вас?
Владимир Зарев: Успехът и парите – тази нова ценностна система дойде у нас от Америка. Там щастието се отъждествява с успеха, а успехът – с парите. Сега ще ви цитирам една гениална мисъл на най-богатия човек в света, макар че няколко души напоследък си разменят първото място, Бил Гейтс, който казва: бедните са по-щастливи от богатите, защото бедните вярват, че ако станат богати, ще бъдат щастливи. Та той е разбрал, че 50-те му милиарда не го правят щастлив. За мен дали имаш милион, 10 или 100 милиона е почти едно и също. Защото човек се нуждае от едни прости неща – храна, постеля, дом, задоволени интелектуални и физически потребности, изкуство и, разбира се, да запази достойнството си. Парите имат смисъл дотолкова, доколкото удовлетворяват тези изисквания и помагат на хората, особено на такива в зряла възраст като мен, да запазят достойнството си. Но парите и успехът са много малка част от щастието. Защото щастие е човек да бъде здрав, да бъде обичан и да обича. Аз, когато бях млад, вярвах, че по-важно за мен е да бъда обичан. Сега, вече на тази възраст, помъдрял и смирен, съм сигурен, че по-важно е да има аз кого да обичам. И слава Богу имам – три чудесни дъщери и пет внука, имам семейство, съпругата ми Мирела Иванова е прекрасна поетеса и с нея много добре се разбираме в нашата обща къща на словото.
БГНЕС: Вашият баща, акад. Пантелей Зарев, е голямо име в литературната ни критика – какво наследихте от него?
Владимир Зарев: Той ми даде огромното уважение към словото, любовта към литературата, към думите. Успя да ми внуши, че усилието да бъдеш писател, да кажеш истината, да разкажеш националната история чрез съдбите на хората осмисля човешкия живот. Помогна ми и да осмисля своя живот. Кога разбрах, че съм писател? Започнах да пиша „Битието",огромна книга с много герои и сюжетни линии, когато бях на 27 г., завърших я, когато бях на 31 г., а бе издадена, когато навърших 33 г. Помня баща ми в къщи, след като я прочете, в един свъсен, мрачен ден, той, завит с едно родопско одеяло, извика ме, очите му бяха потънали в сълзи и ми каза: „Облечи бяла риза!".
....................................
70-годишнината на писателя Владимир Зарев ще бъде празнично отбелязана на 6 октомври (петък) от 19 ч. с юбилейна вечер в Софийска градска художествена галерия / ген. Гурко №1/. Тя се организира от Столична община, Столичната библиотека и издателска къща "Хермес" и на нея ще бъде представена книгата „ Владимир Зарев. Литературна анкета" от проф. Николай Димитров.
