Богдана Костуркова

Големият режисьор Тадаши Сузуки ще стане доктор хонорис кауза на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов” на тържествена церемония в Учебния театър на 10 юни. Преди церемонията Тадаши Сузуки - един от най-изтъкнатите театрални режисьори на XX в., ще проведе открита репетиция на спектакъла „Електра”. Ще отговоря и на въпросите на публиката. Организаторите на Международния театрален фестивал „Варненско лято” предоставят изключителната възможност на студенти, професионални творци и почитатели на театъра да се докоснат до творческите прийоми на човека, съчетал по неповторим начин изкуството на театъра и архитектурата. Интересът на Сузуки е свързан със структурата на театралната трупа, създаването и употребата на театрално пространство и преодоляването на културните и националните граници, за да се създаде творба с универсално звучене. От дълги години Сузуки работи с известния архитект Арата Исозаки. Двамата заедно създават 8 театъра в Япония, Тога, Мито и Шизуока. Резултатът са сгради, които не просто поставят връзката между театралното изкуство и архитектурата по нов начин, но са и самостоятелни произведения на модерното изкуство, които привличат вниманието на различни кръгове от авангарда на съвременното изкуство.
Тадаши Сузуки е основател и директор на Suzuki Company of Toga (SCOT), Международния театрален фестивал – Тoga Festival. Дванайсет години (1995-2007) е художествен ръководител на Shizuoka Performing Arts Centre. Член e на ръководството на Международната театрална олимпиада; основател е на BeSeTo, Festival (фестивал, организиран от Япония, Китай и Корея); председател е на Борда на директорите на Японската фондация за изпълнителски изкуства.
За предстоящата открита репетиция Тадаши Сузуки отбелязва: „Представата, движеща всички мои театрални произведения, е, че целият свят е една огромна болница, в която всички сме пациенти. С други думи, за мен драмата е художествена форма, в която авторът е изразил своето разбиране и отношение към човешките същества като болни. Вероятно много драматурзи ще възразят на това, но според мен всички велики пиеси се поддават и на такава интерпретация. По тази причина и голяма част от моите спектакли са правени в болница. „Електра” не е изключение. Разкъсала всички семейни връзки, героинята на моето представление живее съвсем сама и безмълвна в една болница. Копнее да отмъсти на човека, който и е причинил злото – собствената й майка, която я е изоставила съвсем рано. Този копнеж вече се е превърнал в мрачна фантазия, която се изостря все повече и повече, защото самото отмъщение е невъзможно. Моят спектакъл се опитва да изобрази тази фантазия във визуалния и вокалния стил на традиционните техники на японския театър.“