- „Трябва да седнем и да го обмислим добре. Би ли ми направил тази услуга? Ако не те затруднявам, би ли ме убил?” – човекът е на възраст, преследван от нещастия. Главният герой е студент, напуснал е дома си, трябват му пари.
Хваща се на работа в такава фирма: отзовават се на молба за посещение и разговор. Обикновено самотни старци. Плащат си някой да ги посети, да поседне, да се разговорят. В Истанбул. Този му е първият случай. И последният – в романа „Сватбен салон „Шанз Елизе” на Тарък Туфан (изд. „Кралица Маб”, превод Надежда Иванова).
Героят е магнит за съдбовни и съвсем смъртоносни недоразумения. Една нощ се звъни в квартирата му, на прага приятел и момиче в сватбена рокля. Онзи работи в салона от заглавието, почва сватба, булката само дето е жива, споглежда се с него, в погледите им е решението.
Съвсем като в турски сериал: „Ако ги издам, ще затворят Рюстем зад решетките, а момичето със сигурност ще бъде убито от семейството си. След като Рюстем излежи присъдата си и излезе на свобода, първата им работа щеше да бъде да убият и него”…
Извършил е убийство, убил е себе си. Израсъл в семейството на шейха – водача на дервишите в Истанбул и сред тях, с еди-колко си молитви на ден, Корана, пълно въздържание и всичко останало.
В университета убива това, което е – с алкохол, нощен живот, наркотици… Заради единственото възможно: жена. Тя е с друг. И от въпросното убийство тръгва към самоубийство…
Туфан е съвременен писател (1973) и киносценарист. Разказва с онзи характерно турски маниер – сякаш на моменти забравя, че е пред белия лист и се мести в кафенето отсреща в компанията на търпелив изповедник, за когото часовете, дните, сезоните могат да почакат колкото е необходимо. Колкото е необходимо непроходимо гъстият на превратности живот да се побере в роман.
Още един читателски късмет покрай проекта на турското Министерство на културата и туризма да съдейства за превеждане на техни автори в чужбина.
Междувременно литературният агент на Тарък Туфан е арестуван, съобщиха българските издатели.
