Цяла година мина, докато БНТ се сдобие с нов директор, но все пак дочака – Константин Каменаров пое мандата. Тв кадър с промеждутъци: изборът му за някои беше предопределен, за други – не толкова. Националната телевизия по принцип не обича външни да ù се месят в делата, тя донякъде продължава да е затворена система със себеусещане за елит, а печалните примери с двамата Ивановци, Гранитски и Токаджиев, които не повториха, затвърдиха това ù убеждение. Нека заложим на сигурно, а от Константин Каменаров по-сигурен вътрешен човек беше само Сашо Йовков (Иван Гарелов не го броим – той отдавна напусна БНТ и подписката, която организира, сочи, че на вътрешно лоби не е разчитал). Аз обаче не си спомням някой от спортна редакция да е заставал начело на държавната телевизия. Поне след промените, защото, да припомня, Иван Славков от водната топка тръгна, за да стигне до шефския кабинет. Така че Константин Каменаров – най-поносимият избор...
Макар че кой знае? – СЕМ предполага, 10-ият етаж разполага. Идеите на новия шеф за по-близки връзки с бизнеса са нож с две остриета: разбира се, добрата цел е да се подпомогне бюджетът на БНТ, крайно недостатъчен, както при всяка бюджетна организация в България. От друга страна, който и какъвто да е бизнесът, той няма благотворителни задачи, съвсем други са те. А това безпокои: обществената телевизия може да изпадне в корпоративна зависимост. Честно казано, стигат ни дотук bTV и Нова, нямаме нужда от техен бис.
Всъщност това е огромната питанка пред новия властелин на „Сан Стефано" 29 – доколко националната телевизия ще запази и увеличи обществения си характер. В програмна насока, не във финансова; във финансова БНТ винаги ще си остане държавна организация, докато не се промени системата на финансиране. Да, имаше преди време такова намерение: гражданите да плащат директно за телевизионната услуга, но тогавашните ВАЦ-ови вестници вдигнаха вой до Бога, подиграваха се и издевателстваха – „Данък електромер" и т.н., и идеята пропадна. А това е, безспорно, единственият начин националните медии да се превърнат докрай в обществени медии – когато са финансирани директно от населението. Докато сега, по настоящия начин, винаги ще остава сянка на съмнение доколко – бидейки зависима от държавния бюджет, БНТ не е склонна да бъде повече в услуга на управляващите, отколкото е необходимо. Въпреки че точно националните медии, които са на бюджетно финансиране, изпълняват по-отговорно задълженията си, свързани със свободата на словото.
Защото големият проблем – това го знаят всички – на медиите в България не е тяхната държавна, разбирай властова зависимост, а корпоративната им – неясна собственост, офшорни фирмени регистрации, концентрация на медийна власт, смесване на рекламен с медиен капитал, потайни бизнес интереси – всичко изредено стагнира публицистичния ум и запушва журналистическата уста. Българското медийно поле е драстичен пример за това, как икономическата мощ надмогва политическата с въздействия върху свободата на медиите; затова някои от тях вече дори не са и жълти, а са кафяви – медийни бухалки, за които не истината, а пропагандата или, както днес я наричаме, фалшивите новини, са връх на журналистическо умение. Не средства за масова информация, а средства за масова дезинформация...
Информационните емисии на БНТ не са застрашени от такъв упадък – няма залитане към скандалното, няма трибуна за одиозни фигури (Динко не се е явявал там), няма превръщане на новините в черна хроника. Да не пропусна, че БНТ единствена поддържа специализирани предавания за култура – нещо, което подчертава обществения характер на програмата ù. Докато bTV блъска с пълна сила автореклами за „Фермата", а Нова телевизия ни залива със сладникави кичозни винетки за поредното издание на ВИП брадър, БНТ ни предлага да гледаме „Ръкописът", „Голямото рок междучасие", „Библиотеката" – все формати, насочени към издигане, не към вдивяване на зрителя. Вярно, не дават рейтинг, но пък дават смисъл. И смятам, че по отношението на Константин Каменаров към тъкмо тези продукции ще се усети дали ръководството му е наистина предназначено да стори БНТ повече обществена, или ще я хвърли в неясни корпоративни и по-ясни политически зависимости.
Културата е над дребните страсти на всекидневието и тя е лакмусът, благодарение на който престоят на „Сан Стефано" 29 ще се оцени като успешен или неуспешен. Защото, твърдя, присъствието на съвременната българска култура – жива, дишаща, млада, определя ценността, стойността, качеството на всяка една медия, не само на телевизията. И ако тази култура я няма, значи медията е безполезна. Дори повече – не просто безполезна, направо е вредна.
Митко Новков