Елиана Митова

Христос, сътворен от скулптора Павел Койчев, тръгна вчера по замрялата повърхност на естествения водоем до ботевградското село Джурово. Наметнат с жълта плащеница, разтворена като ветрило, пастирът води целеустремено стадото си по езерото, в чиито мътни води странно се оглеждат и водачът, и животните. Свидетели на чудото са стотици хора от съседните села, дошли да се насладят на поредния артистичен експеримент на гения Павел Койчев. Сред тях са и десетки интелектуалци, пристигнали специално от столицата – легендарната актриса Татяна Лолова, замлъкнала от удивление, живописецът Николай Майсторов, писателят Владимир Зарев, литературният критик Михаил Неделчев, колекционерът Боян Радев.
„Удивително! Това само Павел може да го сътвори!“, възкликва режисьорът проф. Крикор Азарян. „Какво ли още да очакваме от него?!“, риторично пита скулпторът проф. Величко Минеков, също занемял пред уникалната гледка. Веселин Божков, шеф на Комисията за регулиране на съобщенията, прегръща автора и не намира думи, за да изрази възторга си.
„Водна паша“ се вписва по неповторим начин в планинската природа. Слънцето ту облива композицията в ярка светлина, ту спуска сенчеста мантия над нея. А огледалните образи на Христос и стадото се променят в замрялото езеро. „Сякаш винаги са били тук, просто са излезли от водата и са тръгнали по нея“, коментират чудото гостите. И всеки търси своето послание на уникалния скулптурен ансамбъл.
„Павел връща самочувствието и вярата на хората от този край. Толкова удари понесе селянинът през последните 20 години, толкова горчиви хапове преглътна! Време е да се освести и да си даде сметка, че животът продължава и има смисъл. Че духовността е по-важна от парите“, обяснява замисъла на целия проект д-р Васил Ангелов, приятел и съмишленик на скулптора. И припомня, че в края на миналата година, недалече от това място, Павел Койчев издигна къщата „Градежа“, която вече се е превърнала в атракция за региона. А природният парк „Небесни пасища“, пак рожба на Койчев, всяка седмица събира край Осиковица стотици любопитни.
Самият автор на |“Водната паша|“ с неохота разкрива пред „Класа“ номера с ходенето по водата: „Няма никакви колове, забити в дъното, както подозирате! Цялата композиция е монтирана върху платформа, която е потопена във водата и се държи на две каменни котви. Изобретението си е мое!“ Още миналата година, докато правел пластиката „Градежа“, си заплюл езерото и решил да го използва за изложбена зала. Работил върху фигурите месеци наред: „Не са скъпи, защото материалът е прост – стиропор и дърво. По-сложно беше с монтажа, но го направихме с две лодки“, уточнява той. И само намеква, че е търсил някаква алюзия с „онзи, който ходи по водата, ама да не му казвам името“.
Зад проекта „Водна паша“ застана „Алианс – България“, който има намерение да издаде луксозен каталог на изложбата. Така и Христос, и стадото ще останат за поколенията. Защото след 15-ина дни ще ги свалят от езерото край Джурово. Който иска да ги види в естествена среда – да побърза!

---

Нещо повече за автора

---

Завършва през 1966 г. Художествената академия, но до 1973 не дава работи за изложби. Първата самостоятелна изложба Павел Койчев прави през 1982, а през 1984 участва в раждането на празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол. От 1987 до 1990 има участия в Австралия и Дания. Следват изложби и участия в София, Варна, Добрич, село Осиковица, Софийско, Ню Йорк, Златни пясъци, Брюксел, Солун... През годините е работил с камък, дърво, пръст, говежда тор, стъкло, слама, метал, пластмаса, въжета и какво ли не още. Ето как разказва той за за първия голям успех в кариерата му : "Беше през есента на 1986 г. бюрото на държавната комисия ми възложи да направя пластична композиция на тема "Движение" за гарата в Благоевград. Предстоеше посещение на дипломатическия корпус. И аз се заех. Без мисъл за декоративност. Държавната комисия прие проекта. За голяма моя изненада, когато местните фактори приемаха макета на пластиката, един от железничарите рече: "Абе тоя, както е тръгнал, никой не може да го спре.“ Някакъв шеф - на гарата ли беше, не помня. Но така го изцепи, че ме смая. За композицията от четири фигури, представени в три групи, си поставих най-прости задачи - три основни физически състояния на човека - легнал, седнал и прав. На една гара може да се види пътникът в движение, изпращащи, чакащи, седнали и заспали...Много неща се изприказваха за тази работа. Имаше много спекулации. Всъщност тогавашният първи секретар на Градския комитет на БКП, небезизвестният Лазар Причкапов, поради някакъв ангажимент не присъства на приемането на проекта, изпълнен в реален мащаб. Това стори неговият заместник - Войнов, който беше силно респектиран от работата ми..."