Боряна Статкова

---

Илко Давидов пристигна от Чикаго у нас, за да реализира проекта си за филма East Block Rock. Режисьорът разработва темата как рокът се възприема в страните от бившия източен блок. Давидов заминава за САЩ през 1990 г. Дипломираният икономист има и малък опит в кинематографията - вече е снимал късометражни филми у нас.
През първите емигрантски години Илко работи в ресторанти и в строителството. Учи в престижния Колумбия колидж в Чикаго. Оправният българин заедно със състуденти от Колумбийския колеж създава филмовата компания Bullet Proof Film.

---

- Илко, с какво ви изкуши рокендролът?
- В него има протест, несъгласие срещу ширещата се цензура, той е вид мислене, възглед за живота... Когато бях на 14 години, баща ми носеше от чужбина плочи с поп музика. Така се роди любовта ми към рока въпреки неприятностите, които имах като младеж, защото слушах радиопредаването „Гласът на Америка“.

- Успяхте ли да научите повече за рока в България?
- Чух “кавъри” на “класически “ рок. Аз съм тук само няколко дни. Дойдох, за да видя и да се запозная с местата и хората, с които са се случвали нещата в сферата на рок музиката. Сега рокът е много по-достъпен в Източна Европа, отколкото преди години. Все още вярвам в неговата значителна роля за политическите промени. Често нещата се случват в рокендрола, преди да се случат в политиката. Все още в Англия рокендролът е социален барометър.

Какво точно искате да разкажете във филма?
Искам да разкажа история, на която съм свидетел. Но ще я разширя, като обхвана от 60-те до 90-те години..Тогава слушахме тази музика по-различно. Тя ни политизираше. Много от хората, които бяха част от съпротивата срещу режима, сега са в правителствата. Искам да проследя тази еволюция - от съпротивата до придобиването на власт. Имам първоначален договор с Полската телевизия. Те са много навити да участват и ще предоставят техни архиви. Надявам се да сключа такива договори и с другите страни.

- Как ви изглежда нашата страна, след като се завърнахте за по-дълъг период?
- Има още какво да се желае...Като идвам по работа, работата не става лесно. Трябва много време, много разговори, много пазарлъци...по отношение на бизнеса нещата не са уредени. Ние сме свикнали там, в Америка, да нямаме пречки от такова естество. Но хубавото е, че се запознавам с интересни хора, които подкрепят моята идея. Те се опитват да помагат, кой с каквото може. Така че - ще стане нещо!