„Бях шокиран, но не бях изненадан” – Филип Зимбардо, когато през 2004 г. видял снимките на извращения на американски войници над задържаните в иракския затвор Абу Граиб. Шепа от тях обиколиха света.

„Има и още по-шокиращи фотографии, които американското правителство реши да не разкрива на обществеността заради по-големите щети, които те със сигурност биха нанесли на достоверността и нравствения облик на американската армия и административното управление на президента Буш. Видях стотици от тези снимки и те наистина са ужасяващи” – в „Ефектът Луцифер. Как добрите хора стават зли” (изд. „Изток-Запад”).

„Твърде мрачно пътуване в сърцето и съзнанието на тъмнината” – Зимбардо за книгата си. Поведенческият психолог провел експеримент през лятото на 1971 г. в Станфордския университет. Устроил в университетското мазе импровизиран затвор, събрал срещу прилично заплащане студенти, разпределил им ролите чрез хвърляне на монета – ези-тура – на затворници и надзиратели. Планирал да ги наблюдава 2 седмици, след 6 дни прекратил експеримента.

Вживяването в ролите излязло от контрол. „Надзирателите” се изравнили по същество с провинените им колеги от Абу Граиб. Зимбардо възпроизвежда 6-те дни по минути за да ни убеди в тезата си.

„Ситуацията със сигурност извади на повърхността най-лошото в много от тези студенти доброволци, трансформирайки някои в злодеятели, а други – в патологични жертви”. „Цялостното разбиране на динамиката на човешкото поведение изисква да осъзнаваме степента и границите на личната власт, ситуационната власт и системната власт”.

Бил вещо лице по делото над провинените в Абу Граиб. Обвинява директно най-висшата администрация на президента Буш – заради системната и ситуационната власт, без да оневинява войниците…

Опазването от тези две власти е в нонконформизма и е геройство, според него. И накрая дава примери. Може да ни се иска към двамата американски герои от Виетнамската война да беше наредил и двама виетнамски, но за това е нужно геройство.