„Избягнахме съдбата на един човек, живял преди 130 години”, радва се Адолф Хитлер, след като войниците му оцеляват през зимата на 1941 г. Човекът е Наполеон. Припомня Дезмънд Сиуърд в „Наполеон и Хитлер. Сравнителна биография” (изд. „Унискорп”).

Първото, което извиква поставянето на двете имена едно до друго е „руската” им участ. Но любопитното е, че и двамата тръгват към Москва заради Англия, всеки от тях нахлува в Русия с далеч по-многобройни сили, по-добро въоръжение и по-опитен командирски състав от противника.

Но Русия не е всичко. „Те изникват от нищото, за да станат „пророци” в осиновилата ги родина” – Наполеон е корсиканец, Хитлер – австриец. Ненавиждат интелектуалците, налагат забрани върху свободата на мисълта с помощта на цензура и тайна полиция. „Тази книга е изследване на мегаломанията”, пояснява британският историк и биограф.

На пръв поглед събира несъбираемото. Двамата герои стоят в паметта различно. Но историята е друго нещо. Разказва животите им успоредно. Повторяемостта е само повод за фаталистичните внушения. Наполеон представя завоевателните си войни като обединение на Европа. „При все че Хитлер превръща Европа в руини и унищожава нейния хегемонизъм, той разрушава заедно с това и някои от основните пречки за обединението на континента”.

Разликите: докато първият минава за „строителят на модерна Франция”, в активите на втория „няма друго, освен аутобани”.

„Шпеер подчертава, че модерните комуникации са дали възможност на Хитлер да изгради държавата си. Ако действително поради тази причина фюрерът донася на човечеството много повече страдания от Наполеон – или поне това е една от причините – може да се очаква, че развитието на техническия прогрес ще направи следващия „национален пророк” неизмеримо по-опасен в световен мащаб. Не се е появил още истинскиат Антихрист. Може би императорът и фюрерът са само предшественици”, пророкува Сиуърд.

Няма да го допусне „демокрацията” ли? Като гледа човек какво става в България и Турция…