Не бива да я премълчаваме, повод сега е Милош Църнянски

„Транспортът и индустрията, дъждът и жътвата, плановете на войната, придвижването на армията, всичко сега зависи от това лице. Нима туй е възможно? Възможно е, защото той знае всичко, защото всичко е негова заслуга, защото е безпогрешен. Защото винаги е прав” – Дучето, не някой наш сегашен политик. В „При хиперборейците” на Милош Църнянски (изд. „Унискорп”, превод Ася Тихинова-Йованович).

Огромният сръбски писател е дипломат в Рим през 1938-1941 г., после се преселва в Лондон, през 1965-а се връща в родината и следващата година излиза този му роман. Спомени в спомените.

Спомените му от Италия в онези години, където живее със спомените си от Европейския север. Оттам заглавието. Срещи, разговори, размишления в особени сегашно време и техника на диалозите. Местната среда на Църнянски е от сорта, който позволява спомените да са предимно от ресторанти, кафенета, курорти, богаташки домове. Атмосферата е внушителна до непоносимост.

Всички чакат войната с убеждение, че Франция ще бомбардира Рим и с интимната надежда, че градът има най-съвършената противовъздушна отбрана: папата. После се връщат първите ранени.

Църнянски е лишен от панорамност. Фаталистичната атмосфера я правят конкретните персони, уплътнява я непреразказваемият белетристичен език с изобилието от културистория. Писателят преживява Рим. Милорад Павич и Данило Киш не идват от нищото…

В българския епизод нашенка, омъжена за италиански генерал, словесна патриотка, го посреща с презрение: сърбино… Но забележете финия му сарказъм. Споделя й, че размишлява за смъртта. – „В България смъртта е нещо съвсем естествено за хората”, репликира го тя.

България подписва Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Югославия – на 25 март, придружено с протестни демонстрации в страната. През нощта на 26 срещу 27 март в Белград е извършен преврат, който ще го прати в списъка на победителите във войната. Сега сме в НАТО и ЕС, сърбите не са. Дай, Боже, историята да не се повтаря повече.