Жюли, касиерка в супермаркет, самотна майка, ги е виждала всякакви – от тираничния шеф, който й прави неприлични намеци, до капризните клиенти. Но не й пука. Интересува я само малкият й Люлю, слънчевият лъч в нелекото й съществуване.

До деня, в който съдбата й се усмихва в лицето на един мъж от „по-различната раса" – от тези, които смятат жената за равностойна половина на човечеството. И Жюли заедно с малкия Люлю заминава с него за морето. Където ще срещне и други добри хора.

Хора със своите лични проблеми, непожалени от съдбата, но които, когато я споходи голямата беда, ще й подадат ръка и ще бъдат до нея. Звучи обикновено, звучи може би сантиментално, може би леко розово, но не е. „Обещание за щастие" е роман, написан просто, изключително четивно, посветен на „баналните" теми, които ни интересуват повече от всичко, дори когато не си го признаваме.

Роман за най-скъпото в живота ни – децата, роман за добротата, приятелството, любовта. И химн на надеждата, че ще оцелеем, каквото и да се случи, че животът е по-силен от смъртта, че там някъде щастието все още ни очаква. „Обещание за щастие" получава наградата „Мезон дьо ла Прес" 2013, предизвиква огромен интерес във Франция, а в представянето на книгата в Амазон от 553 коментара на читатели 456 й дават 4 и 5 звездички от пет – изключителен резултат!

Откъс от „Трите дни на Помпей", Алберто Анджела Френската писателка Аньес Льодиг (р. 1973 г.) е акушерка, майка на три деца и автор на четири романа. Когато единият от синовете й, Натанаел, се разболява от левкемия, започва да пише седмичен бюлетин, предназначен за всички, които се интересуват от детето й. Развълнуван от стила й, един от професорите в болницата я насърчава да пише.

След смъртта на Натанаел Льодиг издава първия си роман „Мари отгоре", с който печели конкурса, организиран от списание „Фам актюел", в състезание с 600 ръкописа! Следват „Обещание за щастие", „Тръгни с мен", „Ще съжаляваме по-късно". Откъс от "Лупита обичаше да глади", Лаура Ескивел