Доктор Прентис /в ролята Кирил Бояджиев/ си търси нова секретарка. Джералдин Баркли – в изпълнение на младата звезда на Сатирата Рада Кайрякова - може и да е скарана с машинописа, но има шанс да заеме работното място след основен медицински преглед, дори до голо... Уви, интервюто за работа е прекъснато от ненавременната поява на госпожа Прентис – в ролята ще видим любимата актриса от театъра и малкия екран невероятната Албена Павлова.
Не стига това, ами в клиниката пристига и неочаквана инспекция от Комисията по здравеопазване. В опита си да оправдае голата жена в кабинета си, доктор Прентис отприщва лавина от недоразумения, събличания-преобличания, което в една психиатрия може и да изглежда нормално, но заплашва самият доктор Прентис да бъде обявен за ненормален... Случайност или не? Ще разберете, ако сте сред зрителите на ексцентричната английска комедия „Психо" от Джо Ортън.
Авторът Джо Ортън е роден на 1 януари 1933 в Лайчестър. Отраства в работнически квартал. Баща му е градинар, а майка му работи във фабрика за обувки. В училище е посредствен ученик, страдащ от хронична астма. Сред като се проваля на матурата, родителите му го изпращат на курсове за секретари. След двегодишно обучение работи като писар за 3 фунта на седмица.
Търсейки с какво да разнообрази сивото си ежедневие, Ортън се включва в любителските постановки на местното театрално общество. Увлечен от актьорското майсторство, той започва да се занимава с физкултура, самообразова се и посещава курсове по ораторство и дикция. През 1950 получава стипендия от Кралската академия за драматично изкуство, но изтървава началото на учебната година заради проблеми с апандисита. В Академията Ортън се запознава с Кенет Халиуел, 7 години по-възрастен от него, аутсайдер в студентските среди. Двамата стават любовници и заживяват заедно. След завършване на Академията Джо и Кенет работят в различни провинциални театри, но скоро решават да се установят в Лондон и с общи усилия да напишат роман. В този период живеят от спестяванията си и социални помощи, но вече започват да се появяват и първите разногласия помежду им.
Неочаквано влизат в полезрението на медиите, след като открадват от местната библиотека няколко книги, които „преправят". Примерно, връщат томче с поеми с направена от тях нова обложка със снимка на полугол и изпъстрен с татуировки мъж. С много от книгите декорират апартамента си. За кражбата на над 70 книги и тяхното увреждане, през май 1962 са осъдени на 6 месеца затвор и глоба в размер на £262. Днес откраднатите от тях книги са сред най-ценните в колекцията на градската библиотека в Ислингтън. След излизането от затвора Ортън започва да пише самостоятелно пиеси. Още първият му опит е закупен от BBC и излъчен в ефир през 1964 със заглавие „Хулиган на стълбите". Следващата му пиеса „Да забавляваш господин Слоун" привлича с острия си черен хумор един от най-известните театрални агенти в Лондон. Пиесата стига чак до Бродуей, но там не се радва на първоначалния успех, който има в Англия.
Джо Ортън влиза в интензивен творчески период, през който написва телевизионните пиеси „Добрият и предан слуга" и „Лагерът Ерпингхем", а първата постановка на „Плячка" предизвиква полярни мнения за пиесата – от пълен възторг до крайно възмущение. Следващата постановка на „Плячка" в началото на 1966 е вече в преработен вариант. Постановката се оказва значително по-успешна, получава множество театрални награди и Ортън продава правата за екранизацията за значителна сума. Независимо, че филмът се проваля, Ортън става изключително популярен, особено след като двете му телевизионни пиеси са показани по BBC. Дори „Бийтълс" го канят да напише сценарий за тях. В този период неговият спътник в живота Халиуел се чувства пренебрегнат и депресиран, още повече, че Джо не крие страничните си хомосексуални приключения. През 1967 Ортън интензивно работи по „Какво видя икономът" („Психо").
До нощта на 9 август 1967, когато Халиуел в пристъп на ревност удря с чук спящия Ортън девет пъти по главата, а след това се самоубива с голяма доза приспивателни.
Николай Младенов е роден 1978. Учи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" специалностите „Актьорство за драматичен театър", „Театрално изкуство", „Мениджмънт в сценичните изкуства". Реализирал е независими театрални проекти, сред които: „Домът на Бернарда Алба", „Кървава сватба" и „Йерма" от Ф. Г. Лорка, „Колекцията" от Харолд Пинтър и др. Има богат административен опит като директор на Учебния драматичен театър на НАТФИЗ и изпълнителен директор на Международния фестивал на младите в изкуствата „VIA PONTICA" в Балчик. Работи и за Международния театрален фестивал „Варненско лято".
От ноември 2013 е заместник-директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов".
