Когато прекрача прага на театъра, минавам в друго измерение. Отивам при друга жена, свързвам се с нейната съдба, влизам в нейното сърце, ако мога. Иска ми се да вярвам, че умея да го правя. Аз, да не съм аз! Това казва в интервю за Агенция „Фар” Йорданка Кузманова.

„Аз вярвам в театъра, независимо от всички катаклизми, които ни се случват. Ако отрека театъра, все едно да отрека любовта. Не съм в състояние да цитирам Софокъл и Еврипид, но техните думи и текстове са живи и днес, което означава, че винаги ще има жив, нормален контакт между хората. Между сцената и публиката”, казва актрисата.

Тя е категорична, че въпреки дългия си сценичен стаж все още не е изиграла „ролята на живота си”. „Това никой актьор не е успял да направи, но за 55 – 60 години по сцените на страната съм имала не толкова много попадения, колкото ми се е искало, но мисля, че успях”, допълва Кузманова.

Според нея, азбуката на всеки артист започва от утробата на майката. Господ или те е осенил, или не те е осенил. Колкото и университета и школи да завърши човек, това остава – или го имаш, или го нямаш