Специално за „Класа“
Кафе Jet Lac, улица Монторгьой, Париж. По стените – репродукции на Рой Лицхтенстейн и Анди Уархоул. Ярки цветове срещу тъмните мисли, жълто и червено за по-добър апетит. Неслучайно последното течение във вътрешния дизайн е доминирано от крещящите тонове, подобряващи настроението. Може би точно поради тази причина вече отминалата масова мода от 60-те и 70-те възвръща популярността си днес.
Става въпрос именно за така наречения попарт. Това течение в съвременното изкуство се заражда във Великобритания през 50-те години на миналия век. Най-силно разпространено е обаче в Америка, началото са 60-те години. поп арт (от Popular Art) е стил, вдъхновен от комерсиалността и продуктите за масова консумация. Той е в основите на една цяла философия, която не разглежда културата и изкуството като преимущество на високите класи, а като достъпен продукт. Основни техники са акрилните влакна, сериграфията, а творбите се възпроизвеждат многократно. Идеалът, че едно произведение на изкуството е такова, защото е единствено, е напълно пренебрегнат от последователите на попарта. За тях важен е не толкова обектът, колкото начинът, по който артистът го е изрисувал. Така банални предмети се превръщат в модели за попартистите. От бутилка кока кола през консервна кутия до Мерилин Монро няма нещо, което да не може да бъде превърнато в изкуство. Характерни са техники, използвани в рекламата и комиксите, а интерпретацията му често го свързва с абстрактния експресионизъм. Смята се, че попартът слага началото на пост модерното изкуство. Най-емблематичните му представители са Рой Лицхтенстейн, Ричард Хамилтон, Анди Уархоул.
Големият свят на Анди Уархоул – философия в ярки тонове
Вече два месеца от началото на експозицията опашките пред Националната галерия „Гранд пале“ в Париж не спират да се извиват по дългите пътеки от колчета и ластици. Един изключителен успех за вече покойния Анди Уархоул, успял 22 години след смъртта си да накара стотици хиляди парижани да си купят късче цвят въпреки кризата. А може би заради нея.Холивудски звезди, политици, обикновени хора, супени кутии, електрически стол, черепи, Исус Христос. Петнадесетте части на експозицията „Големият свят“ на Анди Уархоул (Le Grand Monde d’Andy Warhol) в парижката „Гранд пале“ се опитват да покажат завършеността на една изживяна философия. Макар и известен портретист, Уархоул реализира и един друг вид портрети – тези на предметите, маркирали ежедневието ни.
Анди Уархоул рисува Мерилин Монро, съперницата й Лиз Тейлър, Джейн Фонда, Бриджит Бардо, Мик Джагър, Силвестър Салоун и още много други кинозвезди. Обаянието на красотата никога не го е оставяло безразличен. В човешкото лице Уархоул вижда отпечатъка на душата, настроението, мислите. Опит да ги долови е четириминутният филм, на който виждаме образите на 16 модела.
Платната му често съдържат многобройни варианти на едно и също клише. Различават ги цветовете – личността не е никога еднозначна, тя е сложна и разнообразна, различна от това, което виждаме на пръв поглед. Такъв е например портретът на Мао Дзедун, възпроизведен 10 пъти. В тази серия Уархоул придава на образа на китайския лидер идеята за размиване на половете. Темата за по-различната сексуалност е зададена и в серията „Дами и Господа“ (Ladies and Gentlemen), която съдържа портрети на професионални травестити. Тук Уархоу разглежда метаморфозите на личността, основна тема на разкрепостената серия автопортрети Self-Portraits in drag. В нея артистът работи върху свои клишета, на които позира преоблечен като жена.
Работа с модния свят
През 60-те години Уархоул работи за известни дизайнери на обувки, реализира декори на витрини, илюстратор е за различни списания като Glamour и Vogue. По-късно той продължава да се движи в модните среди и личности, като Соня Ракел, Валентино, Ив Сен Лоран, Хелен Рохас заемат централно място както в живота, така и в творчеството му. Именно работейки върху модния свят, Уархоул започва да използва и диамантената пудра (Giorgio Armani, 1981), която още по-цялостно изразява блясъка на висшето общество.
Анди Уархоул запечатва моментите, изразите на лицето, сянката на личността. В портретите на принцеса Даяна, принцеса Каролина от Монако, Фарах Диба Пахлави, императрица на Иран се вижда не само красотата, но и властта, осанката, която единствено аристократи могат да имат. Парите също са централна тема в творчеството на Уархоул. Цената на портретите му (25 000 долара за първото платно и 15 000 за всяко следващо) са единственият критерий за избор на модел. Негови клиенти стават хора от бизнеса и индустрията от цял свят.
Ленин в бяло, червено и черно
Политическите лица също стават обект на творчеството на Уархоул. В експозицията е включен и портрет на Ленин, изработен в култовите бяло, червено и черно, характерните цветове за комунистическото движение. Интересен е фактът, че там фигурира и един автопортрет от две клишета, изрисуван в същите три цвята.
С портрета на майка си Джулиа Уархоула, Уархоу разработва един по-неочакван въпрос – този за мистерията на въплъщението и прераждането. Доловимо сантиментални, тези семейни портрети са едни от малкото творби, на които присъства повече от един модел. В последната част на експозицията са включени едни от последните разработки на артиста. Смъртта е основна им тема, а моделите – черепи, Исус Христос, електрическит стол – съвременният символ на разпятието според Уархоул.
Редове от биографията
Анди Уархоул е роден на 6 август 1928 г. в Питсбърг, Пенсилвания. Произлиза от емигрантско семейство, изселило се от Словакия. Като малък се разболява от тежка инфекциозна болест, която засяга нервната система. Прекарва повече от два месеца на легло, а утеха му носи един фотоапарат. Многобройните снимки, той сам изважда в импровизирана лаборатория в мазето. По това време е само на 9 години. На 10 започва да колекционира снимки с автографи на кинозвезди. Това е началото на неговата страст към Холивуд, фотографията, рисуването, списанията и изкуството. На 21 вече работи като илюстратор за Glamour, Vogue, Seventeen, The New Yorker, Harper’s Bazaar. На 22 получава първата си награда – за най-добра реклама, излязла в пресата, връчена му от Art Directors Club. През 62-ра започва да рисува портрети, първите са тези на Мерилин Монро , Елвис Пресли, Натали Ууд. Една година по-късно се нанася в огромно студио и го нарича Factory (завод) – стените са покрити с алуминиево фолио, а мебелите и подовете – изрисувани със сребриста боя. Три години по-късно създава Andy Warhol Films Inc. През 70-те е вече не само редовен събеседник на известни личности от хайлайфа, но и на представители от политическия свят и европейската аристокрация. Последно работи върху портрети на Бетовен. Умира през 1987 г. от усложнения след операция. Анди Уархоул е символ на американската мечта – син на емигранти, той успява да достигне най-високите редове на световното висше общество, оставайки в историята като един от основателите на модерното изкуство.
