Плочката от Русе, която е подобна на новоткритата сензация в с. Рибен показва, че населението преди около 6700 г. пр. Хр. по нашите земи е имало прото - писменост, твърди директорът на Регионалния исторически музей, Плевен, Володя Попов. Според него фрагментът предава стилизирано някаква информация, свързана с начина на живот на жителите от селищната могила в Русе. Материалната и духовна култура е била на такова ниво, че не е възможно да мислим, че предците са разговаряли с нечленоразделна реч, а освен това многобройните находки говорят, че е просъществувала хиляди години. Стотиците, предимно глинени артефакти, както и този в с. Рибен, които са с едни и същи врязани мотиви, не са просто орнаменти, както се смяташе доскоро, сигурен е археологът.
На плочката от Русе има закодирана информация, твърдят Мила Салахи и Рени Джунова, които са създали собствена методика за разчитане на руническите писмености. Според тях текстът е сходен не само на тези от печатите от Градешница и Караново, но е ранна форма на буквено писмо. Колкото и да е радикална тази теория се основава на предположението, че прото - траките са имали необходимост да запишат как са създавали селищата си, как са ги кръщавали и защо. Освен това така се проследява кое племе как се е придвижвало през времето. Тази теза е напълно логична, като се има предвид родовия принцип на организация на тракийското общество, наследило предходната култура.
Според Володя Попов населението преди около 7000 г. пр.н.е. е било уседнало с развито земеделие, животновъдство, търговия и занаяти. На тази икономика и е било нужно да има календар. На находка открита от самия Володя Попов с формата на бик има ясно означени 12 календарни месеци с текст и знаци към всеки месец. Такива подобни са намирани край Струма и в Кърджали. Този в Кърджали е на гърба на космическата костенурка, добре познат митичен персонаж от по-късната българска история. Възможно е типът животно, върху който са изобразени календарите да е свързан с отмерване на времето, дори да е индикация за годината на създаване на артефакта, но за това се иска по-сериозно изследване, смята Попов.
