Георги Цанков

Очаквах изненада от новата книга на Красин Кръстев, тъй като той успя да създаде един от най-силните антитоталитарни романи в новата ни литература – „Блатото”. Срещата ми със „Съкровищата на поп Мартин” обаче беше повече от сюрприз – от една страна си помислих, че отдавна не съм чел толкова увлекателна приключенска творба, а от друга – ми трябваше време, за да осъзная философските отпратки и да достигна до дълбоките пластове на повествованието. Няма съмнение, че писателят хвърля ръкавица на Джоан Роулинг и най-вече на Дж. Р. Р. Толкин, тъй като поставя в основата на сюжета митологични представи, синтез между древни религии и обичаи.
Започвам с легендата за поп Мартин – най-приближеният човек на Вълчан войвода. Хайдутинът е изключително известна личност в народните предания в Странджанския край. Твърди се, че е платил на зидари да построят мост над Резовската река. Истинското му име е Вълко Шейтанпейчов Бимбелов, а Бимбеловите са войнишки род от времето на първото българско царство, преселени в Странджа. В Троянския балкан пък, в местността Станчов полугар, се намира легендарната пещера Общата Маара, за която се твърди, че била централен трезор на Вълчан. Според легендата там имало над десет тона злато и скъпоценни камъни. Намерих предание, че една пролет в Странджа четата заловила петима професори италианци, седем арнаути каменоделци и двайсетима турски учени и офицери – те носели в себе си карти и описи на римски мини. Така започнало откриването на несметни богатства, по могилите се натъкнали на римски и тракийски съкровища. Те били толкова големи, че Вълчан

пратил хора при руския цар с молба да помогне в борбата срещу турците

Бил готов да плати заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците. Легендата разказва, че най-близкият му човек бил разпопеният свещеник Мартин. Всичко това Красин Кръстев знае прекрасно, но той обогатява със свои интересни добавки историята. Неговият Вълчан е около три аршина висок, красив – със смолиста, къдрава коса, до кръста дълга. Бяга като елен. Тадък бей открадва жената на хайдутина Роксана и избягва в Станбул. Разгневеният четник напада чифлика на бея и отвежда десетгодишната му дъщеря Фатма. По Еноьовден след четири години попът Мартин венчава младото красиво туркинче и предводителя на бунтовниците, а тя изрича в този момент страшна клетва.
И ето че вече сме в наши дни, в навечерието на Еньовден в местността Романуша, където се намира пещерата с богатствата. В търсенето им тръгват неколцина мъже, сред които е ирландецът Мак О`Грейди, прекрасно екипиран, боец на ИРА. Той е дошъл в България, откъдето смята, че тръгва друидският му корен. Баща му се гордее, че е потомък на келтите от Южна Тракия, кръстен е на келтския полубог Мак Ок, уподобяван на Аполон. Всъщност се оказва, че храбрият ирландец е наследник на разпопения йерей, който държи в ръцете си тайните на съкровищата. Останалите „иманяри” са помощник-нотариусът Александър, помакът Мюмюн, който се готви да се покръсти и да приеме българското име Страхил, както и шейсетгодишният отшелник Богомил, потомък на волжките българи. След тях се втурват полицаи и мутри, така че имаме всичките основания да очакваме от Красин Кръстев напрегнат трилър и той нито за момент не ни разочарова. Но не приключенското четиво е премерената цел на белетриста. Той ни е подготвил „роман с ключ”, мистична загадка, в която се примесват легенди, вярвания, религии, за да се озовем в пространства, които граничат с ада или с другия край на Вселената, в които няма време, тъй като са вплетени всички времена.
Първо да си отговорим на въпроса защо действието се развива в нощта срещу Еньовден. Това е същевременно и денят на големия друидски празник Албан Харуин (Светлината на брега). В такива дни небесата се отварят и ние проникваме в паралелната вселена на чудесата, така че пътуването постепенно ни освобождава от натрупаните предубеждения и скрупули. Кръстев започва своя разказ плавно, в него има

неподозирана красота, характерна за готическата проза на Едгар Алън По

Нотариусът Александър и помакът Мюмюн носят картата на поп Мартин. Те помнят и легендата за красивата жена на свещеника Койка, която се харесала на бея на Търново. Седмица след нейната изневяра, той издебнал прелюбодейците, когато се разхождали с файтон край Янтра и ги накълцал с острия си сатър. Когато слизат по намазаните с меча мас стъпала към пещерата, притежателите на картата мислят за буйния си предшественик, който е заложил много капани по пътя им. Сякаш се озовавам в разказа на По „Кладенецът и махалото”, когато спътниците проникват в Дебелата гуша, изкопаната от реката подземна пропаст, а голяма черна, желязна плоча, с острие като гилотина, разполовява Мюмюн на две. Оттук нататък вече започват чудесата, като в кошмарен сън Александър ще види висок мъж с черна островърха шапка и бяла фламандска яка. Той държи в ръцете си бич като змия, а плачещи с кървави сълзи гномове, носят на главите си панери със злато. Нека не се питаме кое е истина и кое е сън: да отворим сърцата си и да осъзнаем, че сме се озовали в страшна приказка, сякаш написана от Гогол, или наподобяваща озаренията в септемврийската поезия на Никола Фурнаджиев.
Кръстев е пуснал героите си в задния двор на историята, той ги е поставил в невероятното положение, когато легендите оживяват. Оказва се, че поп Мартин е бил друид, което ни принуждава да си припомним основополагащи неща от келтската философия.
Буквалният превод на думата „друид” означава „този, който носи познанието на дъба”, или „мъдрецът на дъбовете”, той е способен на магически трансформации. Интересно е, че през 1717 г., горе-долу по времето, когато Кръстев разполага историята на поп Мартин и на Вълчан войвода, Джон Толанд създава Ордена на друидите – това е опит за повторно свързване с природния свят, възстановяване на загубената връзка със земята. Несъмнено трябва да се попитаме

за жанра на тази необикновена проза, близка до философските романи на Емилиян Станев

за фантастичните видения на Михаил Булгаков, но и за магическото присъствие на ирландския поет Уйлям Бътлър Йейтс, който ни приканва „да вземем кесията с блянове”. Именно „кесия с блянове” мога да нарека този ониричен текст, тази прекрасна балада в проза, предназначена за „поетите и лунатиците, за романтиците и за ония, на които вечно нещо не им стига”. Смазваща е ерудицията на Красин Кръстев, той познава не само легендите на прабългари, келти и славяни, но и същността на великите религии, както и тайните на големите мистични учения. Онези, които се задоволят с фентъзи историята, няма да стигнат до дълбоките пластове на познание, скрити зад иманярското дирене. В повествованието съвременните герои и видението на разпопения свещеник се срещат, за да се стигне до най-силните страници в романа. Той съживява загиналия Мюмюн, тук се замисляме за непреходния мит за вечното завръщане, който е в основата на келтското мислене. Младежът е този, който трябва да постигне инициация, той ще бъде кръстен в подземната църква, там, където друидските мистерии се срещат с християнската образност. Същевременно не е трудно да открием и така характерната за келтската митология триада. Останалите трима иманяри напомнят на най-известните богове: с шаманските си качества, с умението му да помага при преминаването на дружината в отвъдното, Отшелникът наподобява Меркурий. Александър несъмнено е Марс, той пристига в отсамното, за да проправи пътя на брат си Аполон. А приликата на О`Грейди с Аполон е наистина поразителна. Тримата ще се появят в подземната църква и тогава религиите ще се слеят, а Мюмюн ще се превърне в Страхил. В озарената от призрачни светлини обител ще изникне и сянката на поп Мартин, за да признае, че е продал сина си Макавей на викингите (оттам и родството му с О`Грейди) и да поиска опрощение за безчетните си грехове.
В тези страници е

събрана огромна сугестивна сила, от тях просто изригва готическа поезия

Тук е мястото да кажем, че словесните послания в произведението имат и визуална силна подкрепа. Красин Кръстев се е обзавел със силен съавтор илюстратор. Това е известният поет, белетрист и художник Михаил Тошков, който е вложил цялото си „дяволско” изкуство, за да преведе на пластичен образен език посланията на романа. За безупречността на посланията в текста безспорно допринася и авторитетът на редактора на книгата, директорката на Народната библиотека професор Боряна Христова. Това обединение на талантливи люде е впрегнато в благородна кауза: несъмнено в ръцете ни е един от най-интересните философски романи, създадени на националната литературна нива.