Автентичните издания на романите от четирилогията “Асеневци” на Фани Попова-Мутафова се появяват на пазара благодарение на Издателство“ Унискорп“. Авторката посвещава дълги години от живота си, за да пресътвори делата на една българска средновековна династия, запечатала се жива в народната памет. Асеневци се превръщат в символ на сила, разцвет и гордост за една нация. При тяхното царуване границите на България достигат три морета, а държавата ни се оказва водеща сила в Югоизточна Европа.
С романа „Последният Асеновец (Боянският майстор)” приключва историческият епос за царете от династията Асеневци на Фани Попова-Мутафова. Първото издание е от 1938 г. и е озаглавено “Последният Асеновец”, а второто от 1943 г. е с друго име - “Боянският майстор”. Под заглавие „Майсторът от Бояна, балканска трагедия от XIII в." е издаден през 1944 г. от издателство „Стренгхолц", Амстердам. Първоначално романът не е бил включен в четирилогията, въпреки че тематично е естественият й завършек. При това в него е проследена съдбата на доста герои от “Йоан Асен ІІ”. Самата авторка е възприемала „Последният Асеновец (Боянският майстор)” като самостоятелен роман и не го е свързвала с историческия епос. След като през 1988 г. „Последният Асеновец” излиза в тираж 200 112 екземпляра, се заговаря за пръв път за четирилогия вместо за трилогията „Асеневци”.
Фани Попова – Мутафова (1902–1977) е родена в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. Съпруга е на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува. В литературата Фани Попова-Мутафова дебютира с разказ през 1924 г., а първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело обаче е четирилогията “Асеневци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната печатана писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” Преиздаването на автентичните текстове на четирилогията Асеневци е не само поклон пред паметта й. Той е подарък за онези, които смятат, че творецът е свободен да пише така, както му повеляват честта и достойнството.