Черногорският писател Огнен Спахич представи книгата си „Глава, пълна с радост"на Пролетния панаир на книгата. Четивото излиза с логото на ЕРА. Доцент д-р Йордан Ефтимов - литературен критик, поет и преподавател по „Теория на литературата" към НБУ, определи Спахич като „писател на детайлите, който се стреми към майсторството на големите световни разказвачи". За особеностите на сборника с разкази на фона на останалата балканска литература споделиха мисли преводачката на книгата Жела Георгиева и нейната колежка Русанка Ляпова. Българският писател Йордан Лозанов също се включи в дискусията, като похвали своя колега и му пожела още много успехи. За финал на събитието Спахич посъветва младите и утвърждаващи се автори да оставят всичко в живота си и да започнат да четат. Самият той е правил точно това в рамките на десет години и според него именно тези десет години са го направили писател.

Г-н Спахич, според Вас, добре ли се живее на Балканите?
Ако говорим за писане е все едно - дали си в София, Манхатън или Черна гора, няма никакво значение. Няма да станеш по-добър писател, ако живееш в по-богата или по-добра страна. Няма да си по-добър писател и ако живееш и по-голяма страна. Писането е строго индивидуално занимание и зависи изцяло от човека, от усилията, труда и желанието. Все пак да живееш в Черна гора е като да караш велосипед по стълбите. Но трябва да се откъснеш от измамното усещане за реалността, защото много от днешните писатели правят една капитална грешка –вярват, че пишат за реалността, която ги обкръжава, а на практика пишат за медийната картина на тази реалност.
Как се отнасяте към медиите?
Амбивалентно! Работил съм 15 години в медии, започнах само на 16 годишна възраст, а преди пет години прекъснах всякакъв контакт с медиите и това ужасно много ми хареса, признавам ви го.
Защо? Нима сме толкова лоши?
Да, лоши сте, и по-лоши от това което си представяме. Но да се разберем – аз не говоря за журналистите, а за собствениците на медии, особено за така наречените независими медии Те ни продават една мета лъжа за независимост. Защото независимост не съществува. За разлика от държавните медии, частните са изцяло подвластни на капитала. Подчертавам, не говоря за журналистите, те са жертвите, които аз винаги призовавам на бунт!
Чудесно е да се бунтуваме, да имаме собствено мнение.
Усещат ли се следите от войната при вас?
Има една книга на Милодраг Булатович, който е сръбско черногорски автор, написана през 70-те, казва се „Войната беше по-добра". Колкото и парадоксално да звучи, през този период бше много лесно да се разпознаят страните, държавите, присъствието на фашизма и национализма бе много ясно, много видимо. Докато днес тези страни са облекли одеждите на неолибералния капитализъм и вършат това, което е главната задача на дявола – да ни уверят че той не съществува.
Войната продължава и днес, при това не само на Балканите. Едни тълпи от хора вървят към Европа, пак има размирици, напрежение. Според Вас, така ли ще живеем и занапред?
Знаем, че Балканите биват третирани като част от Европа, която западните страни се опитват да приобщят към себе си. И във връзка с това се сещам за всички жертви на юговойната. Като тийнейджър вярвах, че е въпрос на часове мощната западна армия да реагира и да се намеси, за да спре ужасите, които се случват в сърцето на Европа. Но после разбрах, че всъщност за никото ние не сме важни - нито Черна гора е важна за някого в Европа, нито България е важна. Макар че политическите елити винаги са готови да представят ситуацията точно по обратния начин. За съжаление през последните години тези матрици се възраждат. Първо беше в Косово, сега - в Македония. И наистина се питам – защо ли политическите елити в Западна Европа не съзнават какво се случва!
Дайте съвет – какво да правим ние, малките народи? Може би трябва да си създаваме литературата, да се гордеем с такива като Вас?
Да се опознаваме взаимно! Българските писатели да четат все повече македонските, или обратното. Или пък черногорските автори да разширят своя хоризонт, като четат повече. Трябва да го правят, дори само да се ръководят от максимата, че трябва да познаваш своя враг. Балканите, такива каквито са, реализират всички предразсъдъци, които Западна Европа си внушава за нас. И това е нашата трагедия, кото няма край.
Няма край?! Така ли да завършим, с песимизъм?
А на Трета световна война ли да се надяваме, за да се промени ситуацията?!
Много нестандартен човек сте Вие! Не е ли логично да ни помогне любовта, за да си решим проблемите?
Любовта трябва да бъде последица, първо да се опознаем, после да се заобичаме. Няма според мен любов от пръв поглед. Българи и македонци се гледат 100 години едни до други, а любов няма. Така че първо трябва да се опознаем. Да си четем книгите!