Може да не сте чували за Костандово, но принцът на Уелс със сигурност е. Изложба с ръчно изработени техни килими беше представена в резиденцията на британския посланик в присъствието на дипломати, светски личности и журналисти. Домакин на събитието беше посланикът на Великобритания у нас Н. Пр. Ема Хопкинс, а съдействие в организацията е оказало и посолството на Норвегия, чийто посланик Гюру Катерина Викьор също беше сред гостите.
Британците, които са почитатели на традициите и затова килимарските умения на родопските майстори впечатляват престолонаследника Чарлз. И не само него, но той е може би най-известният почитател на творенията на жените от Костандово.
Те работят за българска фабрика с британско участие и преминават през специално осеммесечно обучение, по време на което се специализират в отделните етапи от създаването на шедьоврите. По стара българска традиция обаче тъкачеството се предава от поколение на поколение – от баба на внучка и от майка на дъщеря. Всеки експонат е уникален, защото притежава частица от индивидуалността на тъкачката. В някои от най-сложните модели има над 150 цвята, а броят на възлите варира от 480 000 до 780 000.
Само за няколко месеца сръчните ръце на родопските жени превръщат вълната в истинско произведение на изкуството, достойно за благородници или роклегенди. Ръчни килими от Костандово красят покоите на британското кралско семейство, историческия дворец Озбърн на остров Уайт, използван от кралица Виктория като лятна резиденция, замъка Ануик, където е заснета част от поредицата „Хари Потър“, къщата на Джейн Чърчил, внучка на Уинстън Чърчил, Албърт музей във Виена, историческата резиденция Девентър в Холандия, именията на роклегендата Мик Джагър. Килимите се изнасят предимно на британския и американския пазар, където успешно се борят с конкуренцията на Индия и Китай главно благодарение на изключително кратките срокове за изпълнение на поръчките. В последно време обаче се забелязва все по-голям интерес и от страна на български клиенти.
Особеност на костандовските килими е, че не се произвеждат масово, а се залага на индивидуални проекти, създадени съобразно спецификата на интериора, който ще украсят. На година се произвеждат между десет и дванадесет килима, а тъкачките приемат да изработват и килими по модели отпреди няколко века.
