През 2015 г. в САЩ са продадени комикси за 580 милиона долара. В Европа е сигурно, че комиксите от британската, френско-белгийската, италианската и различните по-малки европейски комикс школи също продават за стотици милиони евро. Даже в източноевропейските държави пазарът не е за пренебрегване. В България ситуацията е различна, казва пред „Икономист“ известният изследовател на комикса Антон Стайков. 

Къде намират поле за изява българските автори на комикси след края на списание „Дъга“?

В инцидентни издателски проекти и в ъндърграунд културата, както и извън България. Има групи от хора, които полагат усилия за развитието на този жанр у нас. Сдружението „Проектът Дъга“ е една от тях.

В момента работим върху пълнометражен документален филм за „Дъга“. Продуцент на филма е Сотир Гелев, режисьор – Мария Николова, оператор – Войчех Тодоров, със специално участие на актьора Леонид Йовчев. Филмът ще бъде изграден в стилистиката на комикса и ще разкаже историята на легендарното списание. Росен Цолов, нашият консултант и приятел, който администрира групата „Дъга“ във фейсбук, ни увери, че огромната фенска аудитория от над 22 000 души с нетърпение очаква този филм.

С приятелите от „Проектът Дъга“ от години се опитваме да възродим популярността на комикса в България. След 1990 г. много западни издателства на преводни детски комикси изместиха вниманието от българските истории в картинки. Над един милион млади българи, които четяха комикси, напуснаха България. Дъмпингът на цените не позволи на българските автори да работят спокойно и да могат да живеят от работата си. Мнозина се прехвърлиха в други области – книги-игри, по-късно видеоигри и реклама. Така през 90-те години на миналия век българският комикс беше заврян в миша дупка, имаше само спорадични издания.

Издадохме в малък тираж луксозния албум „Над дъгата“ и той бързо се превърна в библиографска рядкост. Разпространихме „авторско пиратско копие“ на албума с висока резолюция – за феновете, които не успяха да стигнат до хартиеното издание. Създадохме секция Комикс в Съюза на българските художници (СБХ) и организирахме две мащабни кураторски изложби в галерията на „Шипка” 6 – първата представи цялостно почти всички комикс автори в България, а втората беше с участието и на световноизвестни автори. Изложбите бяха между най-посещаваните в историята на СБХ.

В момента подготвяме „Над дъгата 2“, който включва специално създадени за албума комикси от художниците Владимир Коновалов, Димитър Стоянов – Димо, Петър Станимиров, Румен Чаушев, Сотир Гелев, Пенко Гелев, Евгени Йорданов.

Има ли интерес към комиксите в България?

Да, определено, и то сред по-младите хора. Нека не пропускаме факта, че светът се глобализира. Непрестанният обмен в сферата на културата води до култивиране на нови аудитории. Необходима е малко смелост и новаторско мислене от страна на издателите.  Когато през 2013 г. издателство „Кибеа“ ме подкрепи с издаването на книгата „Кратка история на българския комикс“, никой не очакваше, че тя ще бъде посрещната с толкова голям интерес. Междувременно и тази книга се превръща в библиографска рядкост. Има особен интерес към комикса, ориентиран към съвременните теми.

Доколко е вярно разпространеното мнение, че комиксите са предназначени предимно за деца?

Този стереотип отпада още през 60-те години на миналия век. През 70-те Уил Айзнър се разграничава от определенията comics и от comix и въвежда понятието „графична новела“. Създават се комикси за Пикасо, Валтер Бенямин или Жул Паскен – споменавам напосоки само някои имена. В областта на графичния роман се засягат еротични, порнографски, романтични, но и политически, социални и философски теми и сюжети. За комиксите няма вече жанрови и стилистични граници. Езикът на комикса отдавна се е превърнал и в ефективен рекламен инструмент.

Коя роля е по-важна за създаването на добър комикс – на художника или на сценариста?

Добрата история е в основата на всеки успешен комикс. В България имаме чудесен пример за екипна работа – в тандема Сотир Гелев и Пенко Гелев първият пише сценариите, а вторият рисува. При това Сотир Гелев има и самостоятелни комикси, на които е и сценарист, и художник. В книжарниците е вече втората книжка от тяхната поредица за Илийчо и Август – „Илийчо, Август и седемте джуджета“. Това е смешна, но и мъдра интерпретация на класически приказки, вплетена в оригиналната история на Гелеви.

Казахте, че пазарът в България е малък. Може ли автор на комикси да се издържа само от изкуството си?

Ситуацията е много интересна. В Сърбия например има двайсетина художници, които работят с френски издателства и успяват да живеят от професията си. Българските художници на комикси не отстъпват по качество на сръбските си колеги, но като че ли няма механизми за работа с чужди издатели. А и Сърбия има дълга традиция в комиксите и свободата на свободно придвижване по целия свят. Българските комикс художници работят най-вече в областта на видеоигрите, илюстрацията, анимацията – занимания, по някакъв начин свързани с комикса.

Неотдавна излезе книгата Ви „Българският буквар. 200 години в първи клас“. Разкажете за нея.

Да, „Българският буквар. 200 години в първи клас“ („Просвета“, 2015) беше един от мащабните проекти на нашето студио format.bg. Заедно със Свобода Цекова, съавтор и дизайнер на книгата, работихме дълго по тази малко изследвана тема. След „Кратка история на българския комикс“ вече имахме солиден опит в организацията на разнородна текстова и визуална информация, в почти детективското откриване на документи и книги. Проследихме историята на този фундаментален жанр, а чрез историята на буквара разказахме за живота на българското дете през последните два века. Миналата година книгата беше удостоена с наградата „Златен лъв“ на Асоциация “Българска книга“ и спечели престижната международна награда A’Design в Комо, Италия, в категорията „Книги, художествена литература и съдържание“. Наградите от конкурса A’Design се присъждат на дизайнери, иноватори и компании, които работят в различни сфери на дизайна с цел да се покажат най-добрите световни образци. Журито на наградите включва над 80 специалисти от цял свят – изтъкнати дизайнери, университетски професори, предприемачи, журналисти и издатели. За нас тази награда беше изключително важна и ни мотивира за следващи проекти.

Как се развива комиксът в световен план?

Смесването на културите намира отражение и в това демократично, с цялата условност на думата, изкуство. Например японската манга, която през 70-те и 80-те години на миналия век е слабо известна извън Япония, вече обмени енергии и стилистични кодове с френско-белгийската школа. А в самата Япония всеки поема седмичната си доза манга, печатана на евтина хартия, която можеш да намериш, оставена в метрото за споделяне  с други читатели. Тази култура е неотменна част от начина на живот на японците.

В САЩ супергероите се превръщат в по-сложни образи и вече очакваме все повече от авторите на мястото на двуизмерните непобедими типове, които винаги довеждаха историята до щастлив край.

В европейската комикс школа се появяват все повече графични новели, които мерят качества с т.нар. „висока литература“. Ние се докосваме леко до тези процеси и в България. Да не забравяме, че сме малък пазар, говорим на език, който ограничава продажбата и разпространението, но у нас деветото изкуство има своята публика. Трябва да адмирираме усилията на комикс авторите в България. А от издателите очаквам да разберат потенциала на комикса и да бъдат иновативни в подкрепата му.