Коста Рика е може би най-пленяващата страна в Централна Америка. Всеки, който се е отбил тук, търси повод да се върне отново, и в повечето случаи – да се установи. Десетки хиляди европейски и американски експати се установяват в Коста Рика само за последните 15 години. Не по-малък е дела на онези, които предстои да дойдат – много имоти вече са изкупени от американци, търпеливо чакащи деня на своето пенсиониране. За всички тях, Коста Рика предлага „чист живот“ или ‘Pura Vida’ – това е девизът на страната и фразата, която ще чувате най-често. Живот, заобиколен от непотворима природа, където приказните плажове са само един финален щрих от картината.
Въпреки малката си територия, из страната се простират 5 различни климатични пояса и всички от тях са уникални със своята природа. Тихеоокеанското крайбрежие е с тропичен саванен климат. В тази част на страната са провинциите Пунтаренас и Гуанакасте, където са най-големите курорти и хотели. Вероятността да се окажете там, ако сте закупили пакет организирана екскурзия, е почти 100%. Другото крайбрежие – на Карибско море, е с ясно изразен екваториален климат. Тази част на страната е по-слабо развита и вероятността да се окажете тук случайно, е почти нулева. Между двете крайбрежия на Коста Рика, пък се издигат високи вулканични планини (има над 200 вулкана, от които половината проявяват активност, а 5 от тях са туристически атракции). Тази част е обособена в планинско-субтропична зона, а тропическите мусони около тях формират друга климатична област.
Иначе казано – толкова много, разнообразни места в една малка държава (наполовина на България). А времето никога не стига, за да се посетят всички места – такава е историята на всяко пътешествие. Моето вече е започнало – от съседна Панама и вече усещам, че ако не посетя Коста Рика сега, ще изпусна нещо много красиво. Намирам се в пограничната провинция Бокас дел Торо, на малък карибски остров, а само на три часа от мен се намират най-дивите плажове на Коста Рика. Проучил съм внимателно района около Пуерто Виехо де Таламанка – малко градче на карибското костариканско крайбрежие, до където мога лесно да стигна от Панама с автобус. Другата опция е да летя до столицата Сан Хуан, което ще ми спести време, но това означава да се насоча към тихоокеанското крайбрежие. А там, началото на март е разгара на сухия сезон и стотици хиляди туристи са окупирали Мануел Антонио и Гуанакасте. И след като вече знам, че всички се връщат в Коста Рика, решавам да оставя тези дестинации за следващия път, а сега се насочвам към опознаване на най-дивата и забравена част от Коста Рика.
Пътуването до Пуерто Виехо от Бокас дел Торо включва ферибот до Алмиранте, минибус до Гуабито, пешеходно прекосяване на панамско-костариканската граница по стар ЖП мост, а от там – друг минибус до финалната точка. Градът е по-отворен към Панама, отколкото към Коста Рика и причината за това е неговата отдалеченост. Пристигащите от столицата Сан Хуан прекарват два пъти повече време от мен в път, за да стигнат до тук и обикновено продължават към Панама след това.
Малкото градче не е нищо особено през деня, но вечер се превръща в парти дестинация. Повечето туристи са млади бекпекъри от САЩ и Канада, но все повече европейци, както и латиноамериканци откриват това място. Струва си да останете една вечер тук, за да сверите часовниците с останалите туристи и да разберете какво ви чака наоколо. Имайте предвид, че тук климатът е екваториален и вали целогодишно, като почти винаги дъждовете са през нощта. Сутринта е свежа и ако оставите прозореца си отворен, ще се събудите от някой пеещ тукан. Най-доброто транспортно решение е колело под наем. Наел съм си едно още от предния ден и рано-рано тръгвам отново на път.
Отправям се на юг – в посока Манзанило, като пътят до там разделя запленяващата плажна ивица от едната страна и гъстата джунгла, от другата. Първата ми спирка е Плая Чикита (Playa Chiquita), където ще отседна само 1 вечер – в малка къща, заобиколена от висока тропическа растителност, но само на 200 метра от плажа. Посрещат ме Роналд и Ванеса – двойка костариканец и испанка, като на пръв поглед единственото общо помежду им е испанския език. Роналд е местен сърфист, с прическа на раста и силен ямайски акцент, който отдава стаи под наем. Ванеса е испанка от Билбао, с висше образование, но е решила да промени начина си на живот. Това, което научих от тях, ми помогна да разбера истинското значение на ‘Pura Vida’.
Роналд, както и много други местни, са потомци на ямайски преселници, дошли тук в търсене на работа и по-добър живот. Исторически, източната част на Коста Рика винаги е била на заден план. Още от времето на робството, тук започват да се формират първите чернокожи общности в Коста Рика. Правителството до толкова не желае да развива този регион, че продукцията от кафеените плантации в началото е била извозвана до Тихоокеанския бряг, откъдето е тръгвала към Европа (това са десетки хиляди излишни километри за корабите). Необходими са десетилетия, за да спрат това безумие, като свържат крайбрежния град Лимон със столицата Сан Хосе и за целта наемат хиляди работници от Ямайка. И така през годините - почти нищо не се е променило – тук продължават да живеят предимно чернокожи, тикоси (коренното населние на Коста Рика) и ямайци, в малки градчета с едноетажни постройки. Много от тях живеят все още в ерата на натуралната икономика и размяната, без използването на парични средства, е основен източник на блага. Високият стандарт на живот е причината за това, като местните обвиняват за това експатите. Затова, Роналд отглежда банани, какао и кафе в градината си, срещу които лесно може да получи друга стока от ежедневна необходимост. А когато се налага да пазарува в по-големи количества, отива до границата и купува от Панама по-евтини продукти (заради по-ниските данъци).
Като повечето местни, ежедневието му е свързано с каране на сърф. Не ми е необходимо много и след няколко консултации с него на тема плажове, продължавам с колелото. Безспорно, най-красивият е Пунта Ува (Punta Uva), а пълният му блясък може да се види само по изгрев. Непосредствено до плажа, се влива малка река, изворите на която водят до красива тропическа гора, част от природния резерват Gandoca Manzanillo. Най-добрият начин да опознаете тези гори, е с лодка - нагоре по течението на реката.
Моето пътуване свършва в най-отдалечения град по карибското крайбрежие на Коста Рика – Манзанило. Този район е перфектно място да вземете няколко сърф урока за начинаещи – вълните не са толкова силни, но са последователни, а освен това наоколо няма плажуващи. И така, след няколко дни на летаргия, законите на природата вече са ме настроили на честотата ‘Pura Vida’. Трябва да си тръгвам от тук, но не мога да се разделя лесно с тънката плажна ивица, между скалите и тропическата гора. Бях забравил за големите и шумни градове, тълпите хора и за технологиите, но така видях истинската красота на Коста Рика. „Чистият живот“ се крие именно в начинът, по който хората успяват да съжителстват с природа в най-дивия й вид. На места като това, времето спира, а изгревът е единствения разграничител между дните в каране на колело, сърф или в гмуркане. Hasta luego, Коста Рика - до следващата ни среща!
